За ВУЗФ

Новини

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста

 

 

 

 

 
Какви ще са последиците за България от влизането в Еврозоната
Какви ще са последиците за България от влизането в Еврозоната
01 Август 2018

След една доста силна 2017 година, когато икономическият растеж в Европа бе най-висок след финансовата криза, икономиките на държавите отбелязват значителен спад от началото на тази година. Това потвърждава страховете на мнозина за известно забавяне в Еврозоната. И може би това нямаше да влезе в дневния ни ред, ако не бяхме на първа линия пред вратата на валутния съюз. Говоренето за присъединяването към Еврозоната значително се повиши през последните месеци и това е съвсем нормално – очакваме да се случи още от влизането на България в ЕС и вече всички показатели показват, че можем. Но остава въпросът – трябва ли? И ако да – сега ли?

Според данни на Евростат растежът на икономиката в Еврозоната от края на миналата година е едва 0.4%. На годишна база, обаче, БВП намалява от 2.8% до 2.5%. Основният въпрос, който в момента вълнува икономистите, е дали този тренд, свързан до голяма степен с намаляване на износа от Германия и на индустриалното производство, е само временно явление, или ще доведе до трайни негативни последици в икономиките на държавите. Прогнозите на ЕЦБ са инфлацията да не надхвърля 2% и според повечето анализатори икономиките на Еврозоната са достатъчно силни да устоят на евентуално нарастване на инфлацията.  Но дали това действително ще е така, зависи от редица икономически и външно-политически фактори.

Кое може да доведе до негативни промени в икономическия растеж?

До голяма степен бъдещите тенденции ще се предопределят както от индивидуалните възможности на всяка една държава, така и от външнополитическите условия, като евентуална търговска война със САЩ и същевременно лошите климатични условия през последните години. Определено, регистрираният спад в икономиката на Еврозоната от началото на 2018 година се дължи на студеното време, тежкия грипен сезон в Германия и стачките във Франция.

Наред с тези фактори, трябва да се отбележат и сериозните диспропорции в процента на безработицата. По данни на Евростат в някои държави той е значително под средния за ЕС, като Чехия – 2.9%, и Германия – 3.8%, докато в други страни трайно се регистрират високите нива на безработица – особено в Испания, където тя достига 17% и в Гърция – близо 22%. Въпреки че общият процент на безработица в ЕС за 2018 г. е близо 7%, държави като Испания и Гърция, следвани от Италия и Франция, където безработицата е над средната в ЕС, будят притеснения за общия ефект в Еврозоната и състоянието на икономиките на всички държави в Съюза.

Според изследвания на Делойт, износът е намалял от началото на 2018 г. в резултат на силната позиция на еврото и цялостното забавяне в световната търговия. Наред с това, корпоративните инвестиции нарастват, докато потреблението намалява значително, отбелязвайки най-ниски нива през последните 10 години – от 9.2% през 2017 година, сега то е спаднало на 8.4%. Една от най-значимите заплахи за потреблението е нарастващата инфлация. Съществуват и някои регионални политически рискове като трудния Brexit.

Антиевропейската реторика на новото италианско правителство и неговият популизъм вече поставят под въпрос оставането на Италия в Еврозоната и спазването на нейните правила. В Германия също възникват вътрешнополитически процеси на нестабилност, породени от разногласията на управляващите консерватори за миграционния проблем и политиките за бежанците. Политическата обстановка и управлението в Европа, и в Еврозоната като цяло, са доста усложнени.

От друга страна, бизнесът подкрепя ЕС и неговото развитие. Според последните изследвания на фирми в Германия, 2/3 от тях са за по-голямата централизация и взаимодействие в Съюза и само 12% са в подкрепа на запазване на националното ниво на компетенции при взимане на решения.  

Какви ще са последиците за България от влизането в Еврозоната?

В общоисторически план, въвеждането на еврото е довело до засилване на неравенството – по-слабите страни отслабват, особено тези, които бяха засегнати най-много от кризата – Португалия, Испания, Италия и Гърция. Разглеждането на позитивни примери като Естония и Словакия не е достатъчно, за да вдъхва спокойствие и положителна нагласа в очакванията, още повече, че за това трябва да търсим и сходства между България и тези държави, а такива определено не изобилстват.

Не можем да се заблуждаваме, че на фона на общите прогнози за влошаване на икономическите показатели в Европа, влизането на България в Еврозоната или в т.нар. ERM II ще бъде без сътресения. Без да се колебаем и без да спекулираме излишно, можем да очакваме, че присъединяването на България към Еврозоната може да доведе до първоначално намаляване на доходите. Това ще е както в резултат от тенденциите за влошаване на пазара на труда, така и като следствие от необходимостта за намаляване на социалните разходи на правителството като начин за спазване на определените изисквания по отношение на бюджетния дефицит. За да създаде буфер за поемане на по-високите разходи, правителството ще трябва да ги осигури по един от трите начина – по-високи данъци, поемане на допълнителен дълг или инициирано от БНБ печатане на пари. Заради валутния борд обаче, третата опция сега не е възможна, но след премахването на борда и преминаването към еврото, ще бъде. При най-лошия сценарий, влизането на страната ни в Еврозоната би могло да доведе и до фискална криза.

Другото следствие, което можем да очакваме, е известно покачване на инфлацията, нарастване на цените на потребителските стоки и услуги и оттам - спад в потреблението. Колко и какъв точно ще бъде този спад е трудно да се прогнозира, тъй като върху това ще окажат влияние всички фактори, които споменахме вече по-горе, но определено ще го има и той не може да бъде избегнат или подценяван.

Разбира се, общите очаквания са, че след влизането ни в Еврозоната ЕЦБ ще осигури по-евтин ресурс за кредитиране, съответно по-ниски нива на лихви и на риска в банковата система, както и повече възможности за инвестиции. Въпросът е на каква социална цена и как точно ще бъде усвояван този ресурс.

Въпросителните на този етап остават много и са сериозни. Влизането на България в Еврозоната крие своите рискове, които биха могли да имат интензитета на кризата в Гърция и последиците от нея. Всичко зависи доколко отговорни ще бъдат решенията, взети от управляващите по отношение на фискалната ни политика, както и от цялостните икономически и политически процеси в ЕС, както и конкретно в Еврозоната. Затова от тук насетне трябва да си изиграем картите много добре и да преценим доколко сме готови.

Приемането на еврото не е задължително и непременно условие за икономически просперитет. В ЕС, а и в Европа като цяло, има държави които отчитат стабилни нива на икономически растеж дори и в годините на кризата, а не са членки на Еврозоната. Прекрасен пример за това са Полша и Чехия, където нивото на безработица е между 2% и 4%. Както казва американският нобелов лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц: „Еврото е човешко дело. Неговите очертания не са резултат от неумолимите закони на природата. Еврото може дори да бъде изоставено, ако се наложи“. 

Конкретно за България успехът на този проект зависи от разумната макроикономическа политика и решението трябва да е подчинено на правилна оценка на потенциалните рискове и последици за обществото. Независимо от  крайното решение – влизане в Еврозоната или не, страната ни ще трябва да адаптира един нов икономически модел, който да гарантира социална стабилност.

 

Материалът е изготвен специално за Economic.bg от Доц. д-р. Юлия Добрева. Тя е един от най-изявените преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Икономика“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета, която предстои да се открие официално през есента. Тя е специалист в сферата на политическата икономия, макро и микроикономиката, публичните финанси и глобалистиката. Автор е на редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие, глобалната икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния и др. Има дългогодишен опит в банковата сфера, което я поставя във фокуса на последните тенденции във финансовата и икономическата сфера. Била е финансов анализатор в Централна кооперативна банка, Съветник на основния акционер на Търговска банка Д АД, а понастоящем е ръководител отдел в дирекция Корпоративно банкиране в същата банка.

Статията в Economic.bg може да го прочетете на: https://www.economic.bg/bg/news/10/kakvi-shte-sa-posleditsite-za-balgariya-ot-vlizaneto-v-evrozonata.html

 
Академия за финансови анализатори търси таланти в света на финансите и капиталовите пазари
Академия за финансови анализатори търси таланти в света на финансите и капиталовите пазари
01 Август 2018

ВУЗФ и Investor.bg организират конкурс за студенти, които искат да се специализират и реализират в сферата на финансите и капиталовите пазари.  В  „Академия за финансови анализатори“ могат да се включат студенти от 4-ти курс, завършващи или вече завършили бакалаври, които имат общ успех над 4,50. Важно условие е, да имат желание за тясно специализиране в областта на финансовите анализи. Това коментираха доц. д-р Юлия Добрева, преподавател във ВУЗФ и Бойчо Попов, главен редактор на Investor.bg, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Победителите в конкурса печелят уникалната възможност да се обучават безплатно в магистърската програма „Финанси“ и след завършването си ще им бъде предложена работа в Investor.bg и Bloomberg TV.
Критериите, по които ще бъдат оценявани кандидатите, са наличие на критическо мислене - аргументирано изследване на тезата, добре формулирана теза и представени достатъчно добре обосновани аргументи в нейна подкрепа. Освен това ще следят и за добро познаване на икономическата и финансовата реалност, логическо представяне на самите тези, последователност на информацията и правопис.

Правилата  за конкурса могат да бъдат намерени на: http://www.vuzf.bg/?Template=VUZFActualNewsView&RecordID=916

Пълното интервю на доц.д-р Юлия Добрева, преподавател във ВУЗФ и Бойчо Попов, главен редактор на Investor.bg може да гледате на: https://www.bloombergtv.bg/novini/2018-07-31/akademiya-za-finansovi-analizatori-tarsi-talanti-v-sveta-na-finansite-i-kapitalovite-pazari

 
Валутният механизъм - новият Шенген
Валутният механизъм - новият Шенген
27 Юли 2018

Истинската причина за отказа е корупцията, организираната престъпност и неефективност на институциитe

статия на доц.д-р Даниела Бобева, преподавател във Висше училище по застраховане и финанси

Публикувана във вестник "Труд, 25 юли 2018 г.

Ще влезем ли в еврозоната и кога? Въпросът е неправилно зададен, защото България е поела ангажимент при присъединяването си в ЕС задължително да приеме еврото, тоест въпросът е не дали, а кога. Очакваното кандидатстване не се случи. Ние не подадохме заявление за присъединяване на българския лев към Валутния механизъм II (BM II), а изпратихме писмо до Европейската централна банка, държавите от еврозоната и Европейската комисия, с което им казваме, че ще кандидатстваме през юли следващата година, а преди това ще направим всичко онова, което ние предлагаме, както и всичко онова, което те искат от нас – сега и вбъдеще. Най-важното от тези условия е, че сме се съгласили да влезем в т.нар „механизъм за тясно сътрудничество с ЕЦБ“. Изобщо, много механизми се събраха, много механика в процеса, а всъщност става дума за един обикновен пазарлък. Като държава извън еврозоната ние не можем да участваме като пълноправен член на Банковия съюз, а като страна в „тясно сътрудничество“. Тоест, ЕЦБ и еврогрупата поставиха нови сериозни препятствия пред България по пътя за приемане на еврото. Досега имаше две стъпки - участие на валутата ни във ВМ II и след две години, ако страната изпълни така наречените критерии за конвергенция (критерии от Маастрихт), влизане в еврозоната. Сега вече етапите са най-малко четири. Пътна карта или игрословица? Във възторжените прессъобщения и интервюта във връзка с евентуалното бъдещо участие на лева във ВМ II от миналата седмица се говори, че ЕЦБ и държавите в еврозоната са ни дали „пътна карта“ и „зелена светлина“. Беше ли всъщност договорено нещо? От страна на ЕЦБ и еврогрупата не беше поет никакъв ангажимент, нито дали, нито кога българският лев ще се присъедини към валутния механизъм, което ясно личи в т.нар. „Становище“ в отговор на нашето писмо. Това, което те казват, е „ние приветстваме намерението на българските власти да изградят необходимите елементи за успешното присъединяване към ВМ II“. Единствената дата, за която се споменава от тяхна страна е, че най-малко една година ще е необходимо на ЕЦБ и ЕК да упражняват мониторинг дали спазваме условията и че оценката на качеството на банковата система ще отнеме „приблизително една година“. Министърът на финансите произнесе една много интересна крилата фраза: „Ако можем да говорим за партньорско отношение от страна на държавите от еврозоната, ние се разбрахме“... Защо трябва да очакваме след като ни третират неравно в кравнение с останалите страни?! Едва ли може да се очаква честно отношение към нас от страна на ЕЦБ – да си припомним как ЕЦБ се държеше с България, като в продължение на две години се опитваше да ни наложи изписване на еврото като „еуро“ поругавайки един от най-важните приноси на България в световното културно-историческо наследство- кирилицата. „Да забравим за правилата“... Съзнавайки, че българската страна прави сериозен компромис и допуска неравно и унизително третиране в сравнение с тези, които преди нас са допуснати до ВМ II и еврозоната, българската страна настойчиво моли в писмото си до ЕК поне за следващите страни да се прилагат същите правила. И докато ние съвсем основателно в нашето писмо „каним Съвета, на основата на процедурата за България да одобри ясна регулаторна процедура за присъединяване към ВМ II“, те ни отговарят, че „в бъдеще ние (те) очакваме да следваме подобен подход по отношение на страните, които искат да се присъединят към ВМ II в съответствие с принципа на равното третиране“, тоест подходът няма да е същия, а „подобен“, и второ – няма да има писани правила и ясна регулаторна рамка. ЕЦБ и ЕК не искат да играят по правила за един толкова фундаментален за всяка страна въпрос като отказ от национална валута и парична политика, отказ от суверенитет по отношение на банковия надзор и т.н. ЕЦБ и ЕК имат сериозни проблеми вътре в къщата на еврозоната и най-вече със стабилността на банковите системи в еврозоната и се опитват да създадат нови правила на входа, защото разбират, че след влизането в еврозоната е много трудно да накарат страните да следват правилната политика и по-добре е максимално да се направи преди това. Защо никой не иска да влиза в Банковия съюз преди членство в еврозоната, а пък ние искаме? И ние не искаме, но ни накараха. А никой не иска, защото условията и участието не намалява рисковете в банковата система. Освен това е твърде неясно още как ще работи тясното сътрудничество при положениие, че ЕЦБ и представителите на еврозоната ще избират кои банки да надзирават, ще дават и отнемат лицензи, ще налагат санкции на банките. Банковият съюз не е доказал все още стабилизиращата си роля дори за страните, които са пълноправни членове – фалират банки и в банковия съюз, драстично се сваля рейтинга на системно важни банки и т.н. Изпълними ли са условията? Неправилен въпрос, защото условията са много неясни. Единственото ясно е това, което ние сме обещали, тъй като е конкретно – шестте точки, чието изпълнение почти изцяло зависи от БНБ (без обещанието за подобряване на управлението на държавните предприятия), а БНБ винаги изпълнява европейските си ангажименти. Допълнително условие, което обаче се поставя от другата страна, е ние да сме направили всичко в банковата система, което евентуално ЕЦБ счете като проблем в резултат на оценката. Извън българския финансов сектор, условията стават още по-неясни и тук мненията на българската страна и на другата страна се разминават. Никъде в българските обещания не се съдържа ангажимент за това, което в становището на ЕЦБ, ЕК и еврозоната се подчертава. Най-неясната, но е най-важната част в становището на другата страна е, че се призовават българските власти да изпълнят реформите в правосъдната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Доколко прогресът в тези чувствителни области е условие за допускане до валутния механизъм или не – не е толкова важно, по-важно е, че тук се назовава истинската причина, поради която вече повече от десет години ни се отказва влизането в еврозоната, въпреки старанието и изпълнението на критериите в макроикономическата и фискална област. И тук не става изобщо дума за българския банков сектор и финансов сектор – най-проверявания в целия ЕС. Предишните откази за ВМ II бяха формално представени по друг начин – например, с високия дефицит по текущата сметка, след това с макар и краткотрайното ни включване в процедурата за прекомерен бюджетен дефицит, но истинската причина е друга и далеч извън макроикономиката и финансовия сектор. А българският банков сектор отдавна е в Банковия съюз, макар и не формално, защото най-голямата част от банковия ни сектор е собственост на банки от Банковия съюз, за чиято стабилност се грижи ЕЦБ. А сега накъде? Колкото и тъжна да е тази ситуация с неравното третиране, притискане до стената и неясноти в бъдещето, трябва да преглътнем това горчиво хапче. Ефектът от този отчаян опит на правителството за членство в еврозоната на този етап има огромен позитивен заряд. Печели икономиката и страната, защото сме притиснати най-накрая да правим реформи в найчувствителните области, които вече десетилетие са обект на критика от страна на европейските институции. Крайно време е и ЕК да престане да спекулира и критикува банковата ни система. Доколко е възможно да се проведат и доведат до успешен край обещаните реформи – да се оправи съдебната система, да станат ефективни държавните институции, да се преборим с организираната престъпност, да подобрим управленито на държавните предприятия и т.н. и всичко това за една година? – това е друг въпрос. Сам по себе си фактът на поемането на ангажимент е една от най-добрите новини за страната през последните години. Очакват се смели и видими реформи – толкова видими, че чак в Брюксел и Франкфурт да ги видят! Много анализатори и другите страни недоумяват защо България се съгласява на всичко това, защо финансовият сектор се хвърля в такава неясна ситуация, защо самото правителство се вкарва в този капан всеки път да се поставят нови и нови условия и при неуспех да понесе тази огромна политическа отговорност? Ако не изпълним условията до средата на другата година и не ни приемат в схемата „близко сътрудничество“ и във ВМ II - това би било огромен провал за правителството и много негативен сигнал към пазарите, инвеститорите и рейтинговите агенции с всички произтичащи от това последици... При най-доброто стечение на етапите на процеса България може да влезе в еврозоната след три до четири години (виж таблицата). От опита вече знаем, че оценките и мониторинга никак не са лесни..., а това не ни е силна страна. И така членството в еврозоната се отлага отново – ще подадем най-накрая заветното заявление за ВМ II след една година (освен ако пак не ни кажат да не подаваме), след което още наймалко две години и ако все още продължаваме да спазваме единствените истински и законни критерии за приемането на еврото – критериите от Маастрихт, които са числови и там няма интерпретации - тогава ще влезем в еврозоната. Имаме една година да докажем, че можем да оправим държавата!

Прочетете повече на:

https://trud.bg/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BD/

 

 
Ректорът на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов присъства на традиционните Вазови празници в гр. Сопот
Ректорът на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов присъства на традиционните Вазови празници в гр. Сопот
10 Юли 2018
За поредна година доц. д-р Григорий Вазов присъства на традиционните Вазови празници в гр. Сопот. Той връчи награда на един от участниците в конкурса за детска Вазова награда.

На тържествата тази година присъстваха и акад. Георги Марков, Иван Гранитски, а специален гост бе президента Георги Първанов, който получи от кмета на Сопот почетно отличие.

Снимки от събитията може да видите ТУК.
 
ВУЗФ търси да назначи експерти \
ВУЗФ търси да назначи експерти \
06 Юли 2018

Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) е партньор на фирма „НС 1“ ООД в изпълнението на  проект BG16RFOP002-1.005-0073-C01/01.06.2018 г. „Разработване на иновативен софтуерен продукт от „НС 1“ ООД“. В тази връзка ВУЗФ търси да назначи двама експерти на 8-часов работен ден при петдневна работна седмица.

Месторабота: гр. София

Как да кандидатствате: Изпратете актуална автобиография чрез сайта, по e-mail:  mkamenov@vuzf.bg  или на адрес: гр. София, ул. Гусла №1 в срок до 16.07.2018 г. Одобрените по документи кандидати ще бъдат информирани и поканени на интервю.

ВАЖНО: За доказване на образование, квалификация и професионален опит ще се изисква представяне на диплома за завършено образование, трудова книжка/ трудови договори/ референции от работодатели или други релевантни документи.


Изисквания към кандидатите:

ЕКСПЕРТ "Архитектура, анализ, програмиране 2"

Образование: Средно;
Квалификация: създаване/ разработване и поддържане на уеб сайтове
Професионален опит: минимум 3 години в сферата информационните и комуникационни технологии
Срок на заетост по проекта: 7 месеца

Функции (отговорности и задължения)

• експертът ще работи по изпълнението на Дейност 1, като ще има следните отговорности и задължения:

Дейност 1: Извършване на изследвания, изпитвания, измервания, необходими за разработването на продуктова иновация – експертът ще изпълнява задачи по:
1.1 Изследвания, изпитвания и измервания за установяване на:
Задача 1.1.1. Методи и възможности за автоматично конфигуриране (по типове сървъри)
Задача 1.1.3. Приложим компютърен език - варианти поне 3
1.2. Анализ на информацията:
Задача 1.2.1. Дефиниране на технологията от разгледаните алтернативи
Задача 1.2.2. Разработване на абстрактен модел по избраната технология

Пълният текст на обявата може да видите ТУК.

 

 
предишна страница страница1от 177следващ
Разработка от Калипърс