За ВУЗФ

Новини

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста

 

 

 

 

 
МЕЖДУНАРОДНИ КОНКУРСИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИ (РЕФЕРАТИ) по математика, информатика, икономика, финанси, банкиране, счетоводство, контрол,  застраховане, осигуряване, предприемачество, бизнес
МЕЖДУНАРОДНИ КОНКУРСИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИ (РЕФЕРАТИ) по математика, информатика, икономика, финанси, банкиране, счетоводство, контрол,  застраховане, осигуряване, предприемачество, бизнес
03 Януари 2019

В рамките на Международния проект MITE (Methodology and Information Technologies in Education – Методика и информационни технологии в образованието) през учебната 2019 г. се организират три конкурса – единият за ученици, вторият за студенти, а третият за учители. Научната част на проекта има за цел разработването на методики и съвременни информационни технологии в образованието изобщо. Партньори по проекта са:
- ВУЗФ (Висше училище по застраховане и финанси) – Университет по финанси, бизнес и предприемачество (София, България)
- Факултет по педагогическо образование при Московския държавен университет “М. Ломоносов” (Москва, Русия)
- Асоциация на педагозите, работещи с таланти (Москва, Русия)
- Сдружение „Европейско кенгуру“ (България)

І. Международен конкурс за ученици
ІІ. Международен конкурс за студенти
ІIІ. Международен конкурс за учители


Конкурсите се състоят в разработване на проекти (реферати). В първия и втория конкурс могат да участват ученици и съответно студенти (индивидуално или в екип до трима, независимо в кое училище, университет, клас или курс учат) под ръководството на преподаватели или без ръководство. Третият конкурс е предназначен за учители (индивидуално). Проектите се представят в електронен вид. Те трябва да са оформени като мултимедийни презентации с обем до 20 Mb на MS Power Point или на друг софтуер, който се разпространява свободно. Бонусни точки се присъждат на проекти, в които информатиката и информационните технологии се използват не само в презентацията, а и по същество при решаването на съответната математическа или икономическа задача.

Тематичните направления са:
1. Модели на реални процеси в икономиката, финансите, банковото дело, счетоводството, застраховането, осигуряването, предприемачеството, бизнеса, природата и обществото (за ученици и студенти);
2. Финансова математика (за ученици и студенти);
3. Използване на математически методи за решаване на практически задачи (за ученици и студенти);
4. Математиката в професионалната дейност (за студенти);
5. История на математиката (за ученици);
6. Математика и изкуство (за ученици); 
7. Математиката като наука (за ученици);
8. Геометрични миниатюри (за ученици); 
9. Математиката в областта на защита на информацията (за ученици);
10. Електронен журнал или уебсайт (за ученици);
11. Организация на класната работа за повишаване на успеваемостта (за учители);
12. Организация на извънкласната работа на учениците (за учители);
13. Организация на проектната и изследователската дейност на учениците (за учители).

Състезателната част е организирана в три етапа:
• Задочен – краен срок за изпращане на разработките е 28 януари 2019 г.
• Очен (национален) – на 7 и 8 февруари 2019 г. в сградата на ВУЗФ, ул. Гусла № 1, 1618 София (допуснатите до Националния кръг ще бъдат информирани до 1 февруари 2019 г.)
• Международен – в периода от 1 до 5 май 2019 г. в гр. Москва, Русия 

Участието на студенти от ВУЗФ е безплатно. Останалите участници следва да внесат предварително такса правоучастие в размер на 25 (двадесет и пет) лева на участник (ако проектът е представен от повече от един участник, като научните ръководители са също участници) или 50 (петдесет) лева на проект (в случай на един участник) в срок до 21 януари 2019 г. по следната банкова сметка:
ВУЗФ (за конкурса МИТЕ)
Тексим банк АД
IBAN: BG57 TEXI95451005453600
BIC: TEXIBGSF

Участващите в конкурса ученици получават правото на преференциални условия при кандидатстване във ВУЗФ с 20% отстъпка от семестриалната такса (виж www.vuzf.bg) чрез попълване на ТАЛОН за преференциални условия, който може да откриете ТУК. Желаещите трябва да приложат попълнения талон към проектите си. 

Изпращане на проектите с краен срок на получаване 28 януари 2019 г.:
По пощата на CD, на адрес: ВУЗФ, за конкурса МИТЕ,  ул. “Гусла” № 1, 1618 София

В придружаващото писмо напишете име на автора(ите), клас (курс), училище (университет), научен ръководител, заглавие на проекта и по кое от направленията е разработката, кратко описание на проекта и указания за работа с файловете (ако е необходимо), а също и възможни начини за връзка (за предпочитане e-mail адрес и мобилен телефон). Контакти и допълнителна информация можете да получите от г-жа Росица Петрова на тел. 0888 438 437

По време на задочния етап ще бъдат избрани най-добрите разработки за участие в очния (национален) етап. Победителите в Националния етап ще бъдат поканени за участие в Международния етап. Националният и Международният етапи се състоят в представяне на всяка разработка в рамките на 10-15 минути (за международния етап на английски или руски език), след което в рамките на 5 минути състезателите отговарят на уточняващи въпроси (включително и по представяния материал). Критериите за оценка на ученическите и студентските проекти включват оригиналност, достоверност, атрактивност, ползваемост, оформление. Учителските проекти ще бъдат оценявани за ефективност на представяните идеи и методики, пълнота, дизайн, естетическо оформление, стил на презентирането.

Класираните на първите три места в Националния етап на всеки от трите конкурса ще получат дипломи и награди, а останалите участници в Националния етап – грамоти. За първенците при учениците и студентите е осигурен безплатен престой и културна програма по време на Международния етап в Москва.


 


 

 
Доц. д-р Юлия Добрева, ВУЗФ, за в. „Труд“: Без иновации няма да има просперитет
Доц. д-р Юлия Добрева, ВУЗФ, за в. „Труд“: Без иновации няма да има просперитет
20 Декември 2018

Българската икономика има спешна нужда от технологична модернизация и промяна в бизнес модела на корпоративно управление

Напоследък ми прави впечатление, че в България думата “иновации” стана много модерна. Отвсякъде ни атакуват рекламни послания за иновации в почти всеки продукт. На пазара за техника, например, всяка втора печка или климатик са иновативни. Дори имаме вече и иновативни училища. Знаем ли обаче какво всъщност стои зад тази дума и колко значима е тя за икономическото ни развитие? Защото ако при нас едно малко подобрение на даден продукт се счита за иновация, в други държави се работи усилено върху нови открития и цялостно обновление на технологиите. В Катар, например, където до 1990 година емирът е раздавал пари за различни държавни разходи буквално в кесии, вече е изграден цял комплекс за  азработване на иновации. Сега ще кажете, че няма място за сравнение – и ще сте прави. Но въпреки това
трябва да се тръгне отнякъде. Трябва да се амбицираме и ние, за да не се окаже в някакъв момент, че е твърде късно и прекалено трудно да догоним останалия свят по отношение на технологичното си развитие.

Според мен иновациите са бялата лястовица на българската икономика – и в щастливия, и в тъжния смисъл на метафората. Да започнем с факта, че България се счита за най-скромният иноватор в ЕС. Данни на Евростат сочат, че ние сме на последно място по дял на иновациите като процент от БВП и това определено рефлектира върху икономическите ни резултати. В повечето случаи иновациите водят до икономически и социален прогрес, като значително подобряват живота на хората – телевизорът, телефонът, изкуственият интелект, аспиринът. Всичко това са иновации и в този смисъл посланията от рекламите и билбордове не са лъжливи. Те чисто и просто показват, че у нас частният бизнес се грижи да развива иновации в продуктите, които предлага на пазара, за да бъде конкурентноспособен. И в това няма нищо лошо. Иновациите съществуват още от древността – всяко ново изобретение като например писмеността или колелото е имало смисъла на иновация. Тяхното значение за 21 век обаче е много по-различно и е буквално равно на оцеляване на определени бизнеси в условията на агресивна конкуренция и постоянно променящи се глобални условия.

Много е важно днес да осъзнаем, че фирмите, които не инвестират в иновации подлагат бъдещето си на огромен риск. Те или скоро приключват дейност, или в най-добрия случай, се задоволяват с постигане на посредствени резултати и поддържат съществуването си колкото да успеят да покрият плащанията по кредити и да заделят някаква печалба. Последното всъщност за огромно съжаление се е оформило като модел на българската икономика и дори може да се използва като описателна характеристика на бизнес средата в България, особено по отношение на малките и средни предприятия.

Притеснителен факт е, че само за последните три години борят на малките и средни предприятия в България е намалял с около 40 хиляди! А не би следвало да е така. Иновациите трябва да започват от дребния и среден бизнес и развивайки го да се внедрят в гръбнака на българската икономика, да бъдат нейна основна опора. За успеха на иновацията обаче е изключително важно да се осигурят два ключови фактора: на първо място това са ресурси, т.е. хора, оборудване, знание, средства и др. и на второ – способност на организациите да ги управляват. Липсата на едното или другото водят до неефективни иновации, които дори и да са имали потенциала да постигнат значим социален ефект, за съжаление остават нереализирани.
Същевременно, не бива да се разчита единствено и само на държавата за осигуряване на необходимата подкрепа и финансиране – тя не е панацея. Бизнесът сам трябва да се мобилизира и да работи в тази насока.
За да не хвърлям напразни обвинения или критики, просто ще се позова на най-надеждния индикатор, с който се отчита нивото на иновации – разходите за изследователска и развойна дейност (т. нар. R&D). Ако гледаме него, то тогава няма две мнения – България значително изостава спрямо останалите страни-членки на ЕС. Разходите за R&D на първо място отразяват технологичното развитие на страната и на второ – те ясно показват поетите ангажименти за създаване на ново знание.

В периода 2011 – 2015 се наблюдава увеличение в размера на тези разходи – забележете, с цели 0,5%. До голяма степен, обаче, този резултат се дължи на средствата, усвоявани по линия на европейските фондове. Много спорно е да се твърди, че това е добър индикатор, а и по принцип разчитането само и единствено на средствата от европейския бюджет не би следвало да е основна линия в инвестиционната политика на страната ни. Това важи особено за иновациите и технологичното обновление на предприятията, от които се очаква по-голяма производителност, ръст на БВП и като краен ефект по-високи доходи и стандарт на живот за населението.

На всички е ясно, че българският гражданин е беден не защото ни управлява една или друга партия. Причината изобщо не е в политическия модел, защото всеки един модел има своите положителни и отрицателни особености, но не той е в основата на обедняването на населението. Причината е съвсем елементарна – ние нямаме работеща икономика, която да изкарва по-високи заплати и така да осигурява поне достойно съществуване на болшинството от гражданите. Защо? Защото технологичната ни база е остаряла, фирмите трудно заделят средства за ефективни обновления и модернизации. Наред с това липсва организация – в политиките и стратегиите ни цари пълен хаос, няма последователност и фокус. Изобщо липсва конкретна стратегия за развитие с ясно определени и, най-важното, изпълними цели без те да са нюансирани с популистки лозунги.

Хубавото е, че България вече разполага със стратегически документ в областта на иновациите – Иновационната стратегия за умна специализация в България за периода 2014-2020. Тя има две основни цели – на първо място трябва да създаде благоприятна среда за развитие на бизнеса чрез политики за намаляване на административните и правни пречки, пречките пред търговията, приватизацията и демонополизацията.
Втората цел е подобряване на достъпа до финансиране, особено за стартиращи компании, чрез прилагане на разнообразни програми, които да подкрепят предприемачеството в процеса на решаване на многото проблеми, пред които е изправено то. Вече сме преполовили програмния период и би било хубаво да се направи анализ до колко успешно сме се справили с поставените задачи.

Важно е да се разбере, че българската икономика има спешна нужда от технологична модернизация и промяна в бизнес модела на корпоративно управление. Затова политиките ни в тази насока трябва да са фокусирани върху инвестиции в сектори с добавена стойност за икономиката ни и нейната конкурентоспособност, както и да се определят ясно тези приоритетни области, в които имаме шанс за процъфтяващо икономическо развитие, както в регионален така и в международен план. На първо място е необходимо държавата да приложи активна интеграционна политика за преки чуждестранни инвестиции и да конкретизира ясни политики за иновации на секторно ниво. Освен това, крайно време е да определим кои са важни и приоритетни сектори за развитие на икономиката ни и именно в тях да се специализираме и да се
стремим да бъдем конкурентно способни на пазара. Не е необходимо да хвърляме напразни усилия във всички сектори, а да се фокусираме само върху тези, които са важни и значими за нас.

Необходимо е бизнесът, държавата и университетите да осъзнаят необходимостта от иновациите за развитието на българската икономика. Много е важно да използваме максимално възможностите си през следващите 3 години, когато се очаква да имаме стабилен ръст на БВП в диапазона 3.5-3.7%, и да заложим на повече инвестиции за R&D и иновации в предприятията, както и върху разработване на специфични политики в подкрепа на МСП и предприемачеството.

Това е печелившата стратегия, която може да ни гарантира отличим профил на държава с ясно очертани приоритети за икономическо развитие и визия за тяхното постигане. И след това, дай Боже, на следващата конференцията по иновации в Катар, дори и да не се борим за първенец по иновации, то поне да се наредим до останалите участници с увереност и да имаме самочувствие. Считам, че можем да го постигнем.

Статията на доц. Добрева във в. „Труд“ може да видите на: https://trud.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/

 

 
ВУЗФ избра нови професор и доцент
ВУЗФ избра нови професор и доцент
20 Декември 2018

С решение на Академичния съвет на ВУЗФ, прието с протокол № 6 от 20.12.2018 г., доц. д-р Виржиния Желязкова беше избрана за професор по научното направление Икономика (Финансови аспекти на кръговата икономика и екологичния риск).

Със същото решение и д-р Теодора Лазарова беше избрана за доцент по научното направление Администрация и управление (Управление на човешките ресурси и лидерство).

Целият екип на ВУЗФ ги поздравява и им пожелава още много професионални успехи!

Снимки от връчването на дипломите на новите професор и доцент може да видите ТУК.

 
Неучебни и неработни дни във ВУЗФ - 27.12.2018 - 01.01.2019 г.
Неучебни и неработни дни във ВУЗФ - 27.12.2018 - 01.01.2019 г.
18 Декември 2018

Уважаеми студенти, преподаватели и колеги,

Със заповед № 484 от 17.12.2018 г. на ректора на ВУЗФ дните от 27.12.2018 г. до 01.01.2019 г. включително са определени за неучебни и неработни за студентите, преподавателите и служителите във ВУЗФ.

Весели празници!

 
Детелина Смилкова, вицепрезидент на ВУЗФ, в студиото на ТВ Европа за дигиталната трансформация на бизнеса
Детелина Смилкова, вицепрезидент на ВУЗФ, в студиото на ТВ Европа за дигиталната трансформация на бизнеса
18 Декември 2018
За пропастта между бизнеса и образованието. Как ще се реши проблемът.

Дигиталната трансформация на бизнеса. Какви са предизвикателствата в сектора? Кои са професиите на бъдещето?

Коментарите на Детелина Смилкова по тези и други въпроси в предаването "Темите" по ТВ Европа може да видите на: https://www.tvevropa.com/2018/12/temite-s-gost-detelina-smilkova-17-12-2018-chast-1/?fbclid=IwAR3B3HULRWipA1cSIrSq0DE0G2nKwJJcFJHG5DI0LZHeaDvIKt0huA_nzRs
 
предишна страница страница1от 190следващ
Разработка от Калипърс