Пагубните последствия от склонността към свръхувереност
Investor.bg
Психологическият феномен обяснява защо ни е страх от пътуване със самолет, а шофираме със самочувствието на пилот от Формула 1
Една от най-мощните психологически склонности на хората - склонността към свръхувереност (overconfidence bias) - се проявява не само в процеса на инвестиции и управление на лично или чуждо богатство. Тази склонност се проявява и в други професионални области и сфери от нашия живот - при мениджърите (вж. Russo, Schoemaker, 1992), при адвокатите (вж. Wagenaar, Keren, 1986), при инвестиционните банкери (вж. Stael v. Holstein, 1972) и в редица други области, пише гл. ас. д-р Боян Иванчев.
В основната си форма склонността към свръхувереност може да бъде обобщена като неоправдана увереност в човешкото интуитивно мислене, разсъдък и когнитивни способности. Концепцията за свръхувереността произхожда от множество когнитивни психологически експерименти и изследвания, в които участниците едновременно надценяват собствените си прогнозни способности и точността на информацията, която им е предоставена (вж. Lichenstein, Fischoff, Philips, 1982).
Хората оценяват неточно вероятностите – те считат, че дадени събития ще се случат със сигурност, а реално тази сигурност е много по-малка от 100%. Накратко, хората считат, че са по-умни и имат по-добра информация отколкото е в действителност. Например, могат да получат съвет от финансов консултант или да прочетат нещо в интернет, и те вече са готови да вземат решение за инвестиция, на база на тяхното предполагаемо предимство от получената или прочетена информация.
В днешни дни преобладаващата част от пълнолетните граждани в по света и в България разполагат със свидетелство за управление на МПС. Но колко от тях знаят, че според изчисленията на Световната здравна организация в цял свят годишно умират 1,2 милиона души в ПТП, а други 50 милиона получават различни по тежест травми (вж. World Health Organization, 2004).
В тази област, която е свързана пряко с живота и здравето ни, много от нас управляват мощни и бързи автомобили с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, игнорирайки факта че за периода 2000-2010 г. по пътищата на България загиват средно около 1000 души годишно, като за целия период загиналите са 9852 души, а ранените са 90 690 (вж. НСИ).
Само за 2010 г. загиналите са 776 души, което е над 100 души на един милион от населението и значително повече от средното за ЕС, което е около 39-40 души на един милион (вж. НСИ, EUROSTAT). Характерното за целия десетгодишен период в България е високият процент загинали по вина на водачите - за 2000 г. 88,6% и незначително променен процент за 2010 г. - 87,8%. При над 40% от случаите загиналите при ПТП са в резултат на превишена и несъобразена скорост.
Цялата статия можете да прочетете тук.