Предай нататък - Винаги един ход напред
сп.Амика
С БИОГРАФИЯТА СИ ТАЗИ ЖЕНА С ЛЕКОТА БИ МОГЛА ДА ПРОБИЕ ДО ВЪРХА НА ВСЯКА ПОЛИТИЧЕСКА ПИРАМИДА: предприемач, съветник на двама министри на икономиката и енергетиката и шеф на борда на директорите на голяма компания. Животът обаче я обръща в съвсем различна посока - бизнеса с образование. Влиза в екипа на Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗф) като негов вицепрезидент. Университетът е дете на бизнеса, осъзнал нуждата от модерно тренирани умове, които да вземат самостоятелни решения, а не просто да изпълняват команди. Точно като Сколково - „суперфермата" за мениджъри от висшия ешелон на Русия, ВУЗФ няма аналог в страната си, защото работи по чужди стандарти - ползва всичко най-добро, което може да се вземе от американските и британски модели, без да пита колко струва. „Тук тръпката е голяма в състезанието да сме първи, да покажем на останалите как се прави. Научаваш нещо и го предаваш на другите", обяснява Детелина Смилкова какво я пали в работата й и не крие, че във ВУЗф се чувства на мястото си. В началото не разбира учебната терминология, но пък чудесно познава природата на бизнеса. Следва инстинктите си на предприемач: Как ще продадем тези студенти? Като ги превърнем в най-добрия продукт на пазара. За целта следи отблизо какво се случва по света: изисквания, тенденции, изследвания. Превръща се в истински трендсетър. Не пропуска нова специалност или професия, улавя всяка нужда на бизнеса и независимо колко стряскащо чужда може да е за България, я налага на местно ниво - като част от списъка с магистратури на университета.
Резултатите не закъсняват - ВУЗф се превръща в реална алтернатива на обучението в чужбина, а неговият вицепрезидент получава признанието на системата - награда за най-голям принос в образованието за 2011 г.
И ако университетът е мястото, което често определя как ще се развие животът на децата ни, с Детелина Смилкова си говорихме основно за това как да излязат от него не само с красиво изписана диплома, но и с летящ старт.
В последните години да избереш училище за детето си стана по-сложно от това да си купиш акции от фондовата борса. Проучваме таблици, индекси, рейтинги и пак не сме сигурни. Има ли нещо, което може да ни гарантира, че няма да си хвърлим парите на вятъра?
Да се вземе подобно решение не е никак лесна работа. За мен основният критерий в този случай е реализацията. Знам как стоят нещата в бизнеса - ако имаш залежала стока, фалираш. А какво се случва в образованието? Обявяваме конкурс за асистент на президента на ВУФЗ, пристигнаха двайсет души с юридическо образование, от друг университет. И не ми казвайте, че те са учили, за да работят като асистенти. Нас много ни ухажват заради хедхънтинга. От нашите завършващи пет випуска, двайсет и пет процента вече работят на ниво над среден мениджмънт. Компаниите директно ни пускат свободните си места и ние ги публикуваме в сайт, създаден с тази цел. Затова според мен големият въпрос не е от кой университет са най-търсените студенти, а къде качеството на завършилите студенти е най-високо.
Това е западната логика, но тук не всички мислят така. На времето се ставаше студент, за да си поживееш, да се ожениш евентуално и „да не работиш" след това, а родителите са спокойни, че животът ти е уреден.
По време на кризата обаче хората започнаха да осъзнават, че е по-добре да платиш и после да си намериш работа, отколкото да излезеш безработен вишист. Може да ви се стори смешно, но в момента има такава тенденция - вместо коли да се подаряват магистратури.
Как стана така, че жена като вас, предприемач с голям опит, изведнъж смени пистата - от бизнеса скочи в образованието ? Случи ми се нещо ново и ми стана интересно. Първоначално нямах никаква представа от образование. Не правех разлика между учебна програма и учебен план. Исках да помогна на президента на ВУЗф в създаването на контакти с чужди университети, във финансовите преговори, нищо повече. И така дойдох тук. Университетът не носи наследството на старото време, защото е започнал на чисто и по същата пристина президентът имаше нужда от човек като мен, необременен с миналото. Той има един т.нар. принцип на дилетанта, който често се използва в Щатите. Когато възникне проблем, например в НАСА, не канят най-добрите инженери в космонавтиката, а най-добрите от абсолютно различни области, защото всеки от тях гледа през призмата на собствения си опит. И тогава се раждат съвсем неочаквани решения.
Ако не се лъжа, това е и принципът на Executive MBA програмите... филмов продуцент В Русия, директор на болница в ЮАР, финансова акула от НЬ Йорк заедно разрешават казуси? Точно така. Съвсем умишлено не исках да чета наредби, правила и укази. Направи ми впечатление, че на първия ми академичен съвет след четири часа говорене и даване на прекрасни идеи никой не споменаваше нищо за срокове и кой каква отговорност носи. Започнах да разсъждавам - тук се предлага един продукт, но дали хората са запознати с него? Дори когато си купуваш хляб, избираш какъв да бъде, а тук предлагаме нещо за хиляди левове, но всъщност какво е то? Така създадохме маркетинг отдел, който да следи за предимства и недостатъци в програмите, какво се търси и какво трябва да се преподава, какви са нуждите на пазара. По- късно той прерасна в департамент Планиране и развитие.
Много се говори за връзката на бизнеса с образованието. Каква е точно тя - лЬбоВна афера, сделка или нещо друго? Бизнесът е прагматичен, когато става въпрос за пари, и винаги ще търси своята полза. Въпрос на основна стратегия при нас е интересите и на двете страни да се срещнат. Затова имаме толкова добра реализация на студентите. Първо, още във втори курс ги изпращаме на задължителни стажове в различни компании. За няколко години подред на едно и също място те опознават фирмената култура, изискванията, колегите си. Компаниите, от своя страна, могат да преценят уменията, капацитета на стажантите и, ето резултата - от тази година четиринайсет наши студенти имат предложения да останат на работа там, където са започнали преддипломния си стаж. Друго, гост-лекторите ни в трети и четвърти курс са само шефове на банки и други финансови институции. Така бизнесът директно си избира своите хора. В настоятелството ни са Левон Хампарцумян, Румен Янчев, Диана Митева и др.
В момента се сещам, че Левон Хампарцумян е химик по образование, а хора като Ричард Брансьн и Ингвар Кампрад, които не са стъпвали на лекция по икономика, поддържат бизнес империи. Казват, че човек или се ражда предприемач, или не. Може ли наистина да се научи на това в университет? Не отричам силата на интуицията, на лидерския дух, но в крайна сметка как да си направиш финансовия баланс, ако не знаеш как изглежда. Особено важни са знанията и уменията за предприемач, който ще работи в голяма корпорация. Затова и магистратурите ни са изцяло ориентирани към създаването на умения.
Откъдето и да се погледне, бизнес училищата всъщност са си бизнес. И няма как човек да не се запита дали в името на печалбата понякога очите не се затварят. Не знам как е в другите университети, мога да кажа как стоят нещата при нас. Имаме железни правила - при единадесет отсъствия на семестър директно се явяваш на поправителен. Шеф на голяма фирма правеше магистратура при нас и нямаше възможност да посещава всички часове. Съответно той не беше допуснат до изпит, в момента дори преразглеждат случая му. И на коктейла за началото на магистратурата едва ли е подозирал колко строга е дисциплината.
Желязната ръка е скрита в кадифена ръкавица... Общуването, контактът със студентите е важен. Вечер преподавателите остават на cheese & wine понякога и до полунощ с тях. Студентите са центърът на нашата вселена. Освен това имаме индивидуален план, на всекиго се обръща лично внимание.
Има ли решение на проблема, че в България няма „отгледано" ново поколение преподаватели? Факт е, че за двадесет години преход българските преподаватели не са подготвили свои последователи - млади хора, които да израснат в академичната йерархия. Ние решаваме проблема, като каним хора от чужбина. Знаете, че сме партньори с Университета в Шефилд и имаме обща програма. Защото не трябва да се подминава фактът, че децата ни са много критични. Съвременният студент се интересува живо какво ще получи срещу парите си. Той казва: „Не искам да загубя три часа от живота си, ако не науча нещо." Професорите, които идват от Шефилд, са с различен манталитет. Той е в състояние да напусне важна среща с президента, защото има само три минути до лекция и не иска да закъснее. Поставя казуси, за да накара студентите да анализират, да си задават въпроси, да им отговарят.
Така започнахме да променяме философията и мисленето и на нашите преподаватели. И в крайна сметка те виждат, че ако не се адаптират, си отиват. Освен това работим с програми на едни от най-престижните американски университети „Корнел" и „Станфорд". Но тъй като психологията и действителността са различни, имаме и гост-лекторите, които са наясно с локалните проблеми. Така даваме на студентите си глобално знание с местен опит.
Това е важно, защото много от децата, завършили в чужбина, които се Връщат, тук са като паднали от луната... Има нещо такова. Те се адаптират трудно, защото, докато са следвали навън, техните връстници в България са учили и работили, създали са контакти и затова накрая работодателите предпочитат тях пред човека с дипломата от чужд университет. В момента тенденцията е да се учи в България. Над 90% от чуждестранните компании са тук, те искат да оптимизират разходите и създават мениджърските си екипи от местни хора. Затова и у нас сега имаш по-голям шанс да си намериш работа, отколкото навън.
Интересно, какво ще ни посъветва вътрешен човек като вас - на какви специалности ще се залага в бъдеще? Спомням си как преди години, когато някой каза, че ще има позиция директор връзки с инвеститорите, никой не вярваше. Но когато наскоро получих листа с новите професии, някои от тях не можах дори да си преведа. Сега, наесен, ще направим магистратура за една от най- актуалните позиции - ресурсен и енергиен мениджър.
Звучи ми като човека, който ще загася лампите в офиса... В момента може и да ви изглежда така, но подобни хора ще има, защото компаниите ще са ангажирани с това. Някой обаче трябва да ги подготви и ние ще се заемем. Така ще се случи и с позицията мениджър корпоративна социална отговорност (КСО), която е свързана с енергетика, екология, енергийна ефективност, устойчиво развитие. Съвсем скоро и тук ще се назначават такива мениджъри. И ние, съвместо с преподаватели от други университети, направихме магистратура по КСО. За да сме адекватни с бизнеса, вкарах¬ме в програмата си и магистратура съвместно с Инсти¬тута по предприемачество на Cisco. Като целта й е не само знания, защото това са нещата, които можеш да прочетеш навсякъде. Не, те учат студентите как да намират възможности там, където другите не могат да ги видят.
ДА ВЛЕЗЕШ п ОБУВКИТЕ ла ДРУГИЯ с ГОЛЯМО ИЗКУСТВО » БИЗНЕСА //ВИНАГИ е РАБОТИЛО."
Ако излезем за малко от академичния свят, давате ли си сметка вас на какво ви научи университетът на живота? Разбирам накъде биете. И това, което съм научила от живота, сега се опитвам да го предам на нашите студенти - умението да работят с партньори, да се вслушват в идеите им, да откриват възможности. И преди всичко да не забравят, че хората срещу тях трябва да се чувстват комфортно. Да влезеш в обувките на другия е голямо изкуство в бизнеса и винаги е работило. Била съм в голямата игра и съм наясно, че единственият начин да се задържиш в нея е да следваш правилата. Коректност и защита на интересите - това са принципите, с които искам да си тръгнат и нашите студенти.