Интервю на д-р Боян Иванчев за вестник Труд
в.Труд
Усещането за корупция се базира на субективния ни опит както и на това, което научаваме от средствата за информация, от близки, познати и колеги. Някои от нас имат опит с подкупи към пътна полиция или общински служители, други разбират корупцията като действия на политик или министър, осигурил изгодна сделка за десетки милиони на определена фирма.
Как я измерваме
Най-известният индекс за измерване на корупцията е създаденият през 1995 г. от “Прозрачност без граници” Индекс за възприятие на корупция. Оттогава световната неправителствена организация всяка година измерва нивото на политическа и административна корупция в отделните страни така, както го възприемат представителите на бизнеса, анализатори и експерти. Стойността му варира от 10 - показател за най-ниско ниво на корупция, до 0 - показател за най-високо ниво на корупция.
Според научни изследвания колкото по отворена е една икономика (измерено чрез външната търговия спрямо БВП), толкова по-ниски са нивата на корупция. И обратното. В България съотношението внос-износ на стоки и услуги към БВП намалява след 2007 г.:
2007 - 1,39
2008 - 1,37
2009 - 1,04
2010 - 1,18
В същото време според индекса позицията ни след 2007 г. се влошава и за 2011 г. заемаме незавидното 86-о място с индекс 3,3, колкото е бил през 1999 г.
Преди нас е дори Гърция (с индекс 3,6) - страна емблема за корупция и главоломни разхищения на публични средства. Има взаимовръзка и между правителствените субсидии и корупцията. У нас положението се влошава с всяка година след влизането ни в ЕС, и особено в началото на усвояването на пари по европрограми.
Правителствените субсидии и усвояването на средства от оперативните програми на ЕС генерират допълнителна корупция. Защото този процес е свързан с администриране при кандидатстване, организация и оценяване на конкурс, усвояване на парите и мониторинг на изпълнението.
Плащането на подкупи намалява външните инвестиции и активността на частния сектор, съответно забавя растежа. Проучване, проведено в Уганда през 2002 г., показва, че увеличаването на подкупите с един процентен пункт води до намаляване на фирмения ръст с три процентни пункта и има 2,5 пъти по-голям негативен ефект, отколкото същият ръст на данъчната тежест.
Рушветите са допълнителна данъчна тежест, но с много различни последствия - от черните каси на фирмите и противостоящите им счетоводни техники за контрол от държавата, до усещането за нечестно състезание и увеличаване на риска, свързан с конкретна политическа обстановка.
Пактът за почтеност
Гражданското общество може да увеличи БВП на България чрез натиск за приемане на честни стандарти и практики, които да доведат до намаляване на корупцията. Инициативата на “Прозрачност без граници”, наречена Пакт за почтеност, е точно такъв инструмент. Тази инициатива се прилага от 1990 г. с цел да подпомогне държавните органи, бизнеса и гражданското общество в борбата срещу корупцията при обществените поръчки.
Пактът включва подписване на споразумение за честност между възложителя (съответната публична институция) и всички участници (а впоследствие и от изпълнителя) в конкурса за обществени поръчки. Досега инициативата е приложена успешно в 15 страни, сред които има стари пазарни икономики като Великобритания, Германия, Италия, но и нововъзникващи и развиващи се като Колумбия, Мексико, Чили, Аржентина, Латвия, Индия, Пакистан.
От решаващо значение за прилагането на Пакта у нас ще бъде подкрепата на бизнес организациите, на изпълнителната власт и на общините. Един от важните му елементи е осъществяване на института “Независим наблюдател”, който има широки правомощия за предотвратяване на корупционните практики в целия процес на обществената поръчка. Такъв наблюдател е предвидено да бъде асоциацията “Прозрачност без граници”.
Със сигурност успехът на тази битка на гражданското общество в България и осъзналия се бизнес срещу корупцията е по-важна от празните словоречия и политическите обещания.