Интервю с Румен Янчев
в.Капитал
Интервю с Румен Янчев, член на Настоятелството на ВУЗФ, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" във в. Капитал, бр.9 от 6-12 март.
През годините няколко пъти беше поставян въпросът какво общо има маркирането на колите със застраховането и той не получи адекватен отговор. Защо?
Той е актуален отдавна, но през 2008-2009 г. излезе отново на преден план. Като че ли с някаква последователност потърпевши от кражбите на автомобили бяха определени дружества, и то от тези, които са със сериозни чужди инвеститори. Всички на пазара извършват в частта автомобилно застраховане една и съща дейност, разминават се единствено по структура на портфейла. Проблемът доби по-голяма сила, когато се установи, че се крадат немаркирани автомобили и расте не толкова броят на откраднатите, колкото, че предмет на посегателства са автомобили със значима стойност – доста скъпи и нови. Това постави въпроса пред тези застрахователи "заслужава ли си да се занимаваш с тази работа" в държава, която се намира в ЕС и има законодателство, по чиято хармонизация се работеше 5-6 години. Тези въпроси започнаха да си ги задават и акционерите - какво се е случило при вас, какъв е ефектът от прилагането на законодателството, защо кражбите са толкова, а на други места не са? Може би си вършим лошо работата и не правим подходящия подбор, анализ на всеки един от кандидатите за застраховка? Като се направи анализ, се вижда, че едва ли е това причината.
Каква е причината, която изтъквате пред вашите акционери?
Очевидно има ръст в този тип престъпност. От органите на реда по-скоро ни опонират и казват, че данните им показват, че няма ръст в броя откраднати автомобили. Същото е, ако имаш стадо, което отглеждаш за месо, една овца тежи 40 кг и доскоро са ти крали овце по 40 кг, от днес ти крадат крави по 400 кг. Това е осезаемата разлика и вече числата добиват застрашителни размери, когато на пострадалите трябва да се изплатят обезщетенията. Когато си кандидатствал за лиценз и такъв ти е издаден от държавен орган, се предполага, че ти ще осъществяваш дейността си в нормална обстановка. Един хлебар не би могъл да работи, ако преди полунощ някой му открадне брашното. За 2008 и за 2009 г. констатирахме ръст на това явление над 3 пъти, т.е. увеличението на обезщетенията е с 10 млн. лв. и от тази гледна точка няма как да не ни притеснява. Не случайно това предизвика реакцията и на нашите акционери, предполагам, че по подобен начин са се развили нещата и при колеги от други застрахователни компании като "Алианц" и "Дженерали". Това са големите застрахователни групи. Ние можем, разбира се, да сигнализираме и вече го правим текущо и еднозначно, за да се знае, че ако така продължават нещата, наистина възниква въпросът може ли да се прави застраховане в тази държава…
Какво се случи след това, за да се стигне дотук?
Нищо особено не се случи. Знаете, че винаги, както при банките, така и при застрахователите трудно е да кажеш лоша дума за някой, който на стената си е сложил разрешение за осъществяване на дейност. Преценено е, че той отговаря на всички изисквания и критерии и ако тръгнеш да търсиш кусури ,веднага ще ти реагират в посока "кой ви дава основание", "кой ви дава право" и т.н. Но очевидно е, че българският застрахователен пазар не е дозрял, не е добил това необходимо съдържание, което имат почти всички застрахователни пазари в страните от Западна Европа.