Българите с най-много пропуски в познанията си за пенсионно и социално осигуряване
Българите с най-много пропуски в познанията си за пенсионно и социално осигуряване
Пенсионното и социалното осигуряване са една от основните области, в които хората имат най-слаби познания и са най-малко грамотни. Това показва международно проучване по проетка FINALIST (Financial literacy stimulation), представено от Марио Каменов, директор на Центъра за продължаващо обучение към Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ) в София по време на конференция, организирана от Комисията за финансов надзор.
Освен отчетените пропуски във финансовата грамотност на потребителите изследването отчита и пропуски в обема и качеството на предоставяната от финансовите институции информация за предлаганите от тях продукти и услуги. "Повечето потребители в България смятат, че няма достатъчно информация за финансовите продукти.
Дори и да съберат такава, тя не е достатъчно разбираема или пък не е напълно акуратна", коментира Каменов. "Същевременно съществува известна степен на недоверие към финансовите институции – силно изразено е например мнението, че финансовата информация се поднася по начин, облагодетелстващ институцията, която я разпространява", посочи той. Според получените резултати такова е впечатлението на над 43% от участниците в проучването.
Въпреки това обаче на въпроса кой е основният фактор при избора им на финансова институция 43.81% от запитаните посочват именно репутацията й, като препоръките от познати заемат втората позиция с 35.12%. "Трябва да се има предвид обаче, че изследването не разглежда въпроса по какъв начин потребителите получават информацията за репутацията, т.е. много вероятно е тя да пристигнала до тях също по линия на препоръки от познати", уточни Каменов.
Според него донякъде изненадващ е и фактът, че на въпроса кои са основните им източници на финансова информация най-голяма част от потребителите (22.09%) посочват обясненията от служителите на финансовите институции. Почти същият е и делът на хората, които търсят такава информация в разговори със семейството или приятелите си (20.86%).
"Липсата на подходящи програми и политика в България, както и резултатите от изследването показват, че има необходимост от такива програми за повишаване на финансовата грамотност, за да могат потребителите да са активни и да правят информиран и интелигентен избор, който да им гарантира сигурност за тях и за семействата им", обяви Каменов.
"По време на кризата, а и след това въпросът за финансовото обучение доби изключителна важност", подчерта и посланикът на Италия в България Стефано Бенацо. По думите му важността на финансовата грамотност става все по-голяма, защото повечето инвеститорите поемат риск, без да могат да направят интелигентна преценка на предлагания им финансов продукт.
Последствията от това са няколко според него, а именно ниска спестовност на домакинствата, ограничено планиране за бъдещето и бегли познания за пенсионната им осигуреност.
Нуждата от повишаване на потребителските знания за финансовите продукти подчерта и новият председател на КФН Стоян Мавродиев. "Адекватното финансово образование и доброто законодателство са двата механизма, които спомагат за защитата на потребителските интереси", каза той. По думите му повишаването на финансовата култура ще направи самите потребителите по-добри и ще ги защити от финансови измами и прекомерни рискове за техните средства. Той посочи още, че повишаването на финансовата култура е от значение и за по-добрия надзор, който осъществява КФН.
Досега обаче инициативите за повишаване на финансовата грамотност в страната са по-скоро символични. Както подчерта и бившият председател на КФН и настоящ преподавател във ВУЗФ Апостол Апостолов, финансовият пазар у нас е с кратка и рехава история по отношение на финансовата грамотност.
"Моят извод за образованието на българския инвеститор се дължи само на личната воля на служителите в отделните институции", каза той и допълни, че за него най-трайната програма е тази от 2004 г. досега, ориентирана към учениците от 11 клас в професионалните гимназии за икономика и бизнес. Инициативата се води ежегодно от комисията, министерството на образованието и небанковия финансов сектор.
Европейската комисия и Европейският парламент вече няколко години работят върху подобряване на финансовата грамотност в целия съюз. По думите на Любомир Христов, който е и член на експертната група по финансово образование към ЕК, в края на годината тя ще излезе с препоръка всички страни членки да направят своя национална стратегия в сектора, и то тя да започва още от ученическата скамейка.
Тя обаче ще е само с препоръчителен характер и реално прилагането на повече финансово обучение в България ще зависи както и през последните години от волята на регулаторите и политиците.
Като цяло целите на финансовото образование са няколко, обобщи Карло Бианкери, постоянен туининг съветник към КФН по проекта за повишаване на инвестиционна култура на българските потребители. От една страна, то увеличава познанията на потребителите за риска и възможности за използването на финансови продукти и им дава възможност да вземат информирани решения.
От друга страна обаче, позволява да се развиват и самите финансови пазари. "Колкото по-запознати са хората, толкова повече ще използват финансови продукти и така ще се увеличава пазара за самите финансови институции. Така че това е и инструмент за развитието на финансовите пазари", каза Бианкери.
Източник: в. Дневник