Всеки четвърти осигурен е над 65 години
Отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2018 година вече е готов. Той сочи, че всеки четвърти от здравноосигурените лица е по-възрастен от 65 години. Това каза проф. Григор Димитров, член на НС на НЗОК. По думите му това е знак, че населението ни с ускорени темпове става все по-възрастно и по-болно.
Общият размер на получените в НЗОК приходи и трансфери - всичко към 31.12.2018 г. възлиза на 3 948 069,7 хил. лева, което представлява 100,2% спрямо заложените в годишен план за 2018 г. средства. В сравнение със същия период на 2017 г. се отчита увеличение с 366 574,4 хил. лв. или с 10,2%, което основно се дължи на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2018 година.
Това не са средства, които някой е дал на Здравната касата, а са от здравните вноски на всеки от нас, изтъкна проф. Григор Димитров. Постъпилите към 31.12.2018 година здравноосигурителни вноски са в размер на 2 633 268 хил. лева. В сравнение със същия период на 2017 година се отчита ръст от 229 116,9 хил. лева. 62 на сто от средствата, които влизат в НЗОК се правят от ЗОЛ и 38% от онези хора, които държавата осигурява, уточни експерта. През 2018 година НЗОК е осигурявала грижата на общо около 6 милиона души, като това е бройката на хората, които имат личен лекар.
2 милиона и 100 хиляди души са ползвали болнична помощ през 2018 година. В извънболничната помощ са осигурени 9 964 хил. профилактични и диспансерни прегледи, което е с 1,1% повече спрямо 2017 година. На един милион и половина души, пък са изписани безплатни лекарства. Преобладаващата част от тях са именно хората над 65 години."Няма държава в ЕС, където болничната помощ да представлява 50 на сто от разходите за здраве. В другите европейски държави тази цифра е в порядъка на 25-30 на сто", изтъкна проф. Григор Димитров.
През 2018 г. делът на ЗОЛ, получаващи лекарствени продукти, назначени с протокол, за които се извършва експертиза, нараства на 12,6% спрямо 2017 година. Освен това се разширява достъпът на пациентите до иновативни лекарствени терапии с включването през 2018 г. на 18 нови международни непатентни наименования (INN) в списъка с лекарствени продукти за домашно лечение. Делът на лекарствата е около 30 на сто от разходите. Миналата година за лекарства са дадени един милиард и двеста милиона лева. Докато за сравнение преди 7-8 години този разход е бил в порядъка на 700-800 милиона лева, каза проф. Димитров. По думите му само за една година разходът за лекарства се е увеличил с 25-26 на сто. Като най-много от средствата са за онкология, около 420 милиона лева.
За болнична помощ през 2018 година са отишли около 2 милиарда лева. Макар, че сумата за болнична помощ в последните три години се е стабилизирала, за миналата година се отчита ръст от 180 милиона лева, каза проф. Димитров. Това се дължи на факта, че делът на здравноосигурените над 65 години се увеличава, а това е и групата на най-болните хора. Най-големият разход на НЗОК, обаче продължават да бъдат задълженията към чуждите здравни фондове. През 2018 година НЗОК е превела 70 милиона лева от общите задължения, които са в размер на 280 милиона лева. За догодина, пък е предвидено да се издължим с още около 150 милиона лева.
Голяма част от манипулациите и лечението, което се прави в чужбина може да се прави и в България, категоричен е проф. Григор Димитров. Той обясни, че се обмислят поправки в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения, които ще позволят чужди специалисти да идват да лекуват нуждаещите се у нас.
От началото на 2019 година до момента изпълнението на бюджета на НЗОК върви нормално, изтъкна експертът. Няма сектор, в който да има рискове. В извънболничната помощ преразход на средства няма. В болничната помощ също няма напрежение, защото е постигната договореност с БЛС, според която директорите на болниците разполагат с девет месечен хоризонт, в който да работят спокойно. Единствено по-големи средства продължават да бъдат разходите за лекарства.