Новини

Новини
Желязкова
26 10 20

Проф. В. Желязкова: След юни можем да очакваме първите РЕРР продукти на пазара

Проф. д-р Виржиния Желязкова е заместник-ректор на ВУЗФ по учебната дейност и качеството от 2013 г. Директор е на направление "Финанси и финансов мениджмънт" към Лабораторията за научно-приложни изследвания към висшето училище. Преподавател е по Международни финанси, Управление на финансовия риск и други дисциплини от областта на финансите във ВУЗФ.

Проф. Желязкова притежава преподавателски опит от Международния факултет на университета в Шефилд City College. В периода 2013 - 2016 г. е национално контактно лице за България по финансовите въпроси на програмата "Хоризонт 2020" на Европейската комисия.

Виржиния Желязкова съчетава академичната си кариера с опит от практиката - от 2006 г. работи в Пощенска банка, като от 2011 г. до момента отговаря за екологичната политика на кредитната институция.

Как общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване PEPP (pan-European personal pension product) ще се впише в сега съществуващия пенсионен модел в България? Ще се наложат ли промени в законодателството на България преди въвеждането на РЕРР? Кои ще са доставчиците и кои от тях потребителите ще предпочетат. На тези и други въпроси на Investor.bg, свързани с внедряването на РЕРР, отговаря проф. Виржиния Желязкова, която ще участва във Втората международна конференция по въпросите на PEPP - общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване. Темата на форума, който ще се проведе на 29 и 30 октомври, е "PEPP - Регламент и технически стандарти за пазарна реализация".

Г-жо Желязкова, доколко общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване PEPP (pan-European personal pension product) ще се впише в сега съществуващия пенсионен модел в България?

РЕРР не само ще се впише, но на практика ще надгради съществуващия модел в България. Нормативната уредба и практиката на доброволното пенсионно осигуряване в България към момента в значителна степен отговаря на заложеното в Регламента за РЕРР. Пенсионният продукт обаче ще дава много повече и по-добри възможности за спестителите. Не на последно място, хората, които през трудовия си живот работят в различни държави в рамките на ЕС, ще могат да получат пенсия в зависимост от отчисленията, които са правили за целта във времето.

Може ли да се адаптират сега съществуващите пенсионни продукти към РЕРР?

Характерно за България е, че разполагаме със спестявания в Доброволен пенсионен фонд и в застраховки Живот. Новият РЕРР, обаче, се различава от тях и на практика представлява нова възможност за клиентите.

Положителното е, че на спестителите се предлага продукт, който е по-изгоден за тях от съществуващите към момента на пазара. Преди всичко, РЕРР се характеризира с относително по-ниски разходи, по-голяма сигурност и по-голяма очакване доходност за спестителите.

Какви параметри трябва да съдържа общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване?

- Някои от параметрите на продукта вече са дефинирани в Регламента на Европейската комисия, посветен на него, като това, че за спестителите има свобода по отношение на размера на вноските, които ще правят, че възможностите за предсрочно теглене на натрупаните средства са ограничени, че се търси реализиране на оптимална възвращаемост на инвестираните средства, че спестителите имат право да сменят доставчиците на услугата, че те могат да си избират вида на плащане при пенсиониране и други. Един от важните варианти за плащания при достигане на пенсионна възраст задължително ще бъде пожизнената пенсия.

Тепърва предстои да се реши какъв данъчен режим ще се прилага, какви ще бъдат таксите от доставчиците, ще има ли ограничения за инвестиционните стратегии, които доставчиците ще прилагат, за да реализират определена доходност, как ще се предлага продукта в онлайн пространство и много други.

Ще се наложат ли промени в националното ни законодателство преди въвеждането на РЕРР?

- Спестяването на средства по РЕРР се регулира от европейски регламент и европейско законодателство. Регламентът за РЕРР на ЕС и на Европейският парламент бе приет през месец юли 2019 г. и влезе в сила през месец август 2020 г. Сега се работи върху второто ниво на законодателство, което се очаква да бъде прието от ЕК до края на 2020 г. или началото на 2021 г. След това предстои законодателните органи на държавите-членки да направят необходимите промени в местното законодателство.

През втората половина на 2021 г. може да се очакват първите РЕРР продукти на пазара. Както стана дума вече, настоящата уредба на доброволното пенсионно осигуряване в България се доближава до изискванията на Регламента за РЕРР и промените, които трябва да се извършват, няма да бъдат значителни.

Има ли според вас риск да се насочат клиенти от съществуващи пенсионни продукти към РЕРР? По какъв начин този продукт ще е по-конкурентен?

Не бих говорила за риск от пренасочване, а за оползотворяване на възможностите, които РЕРР ще дава както на спестителите, така и на доставчиците на тази услуга. Рано или късно потребителите трябва да осъзнаят колко е важно своевременно да се ориентират и да започнат да спестяват, за да си осигурят достойни старини, и РЕРР дава много добра възможност именно за това.

Същевременно, доставчиците на този продукт и услуга трябва да се ориентират за ползите за себе си от предлагането му и да започнат да формират необходимия капацитет за това в рамките на своите възможности. Колкото по-рано всички участници на пазара поемат в тази посока, толкова по-добре както за отделните икономически субекти, така и за икономиката като цяло.

РЕРР ще предложи по-голям избор на спестителите, които могат да работят в друга страна от ЕС, но да избират къде да правят вноските си - в чуждестранни или в национални пенсионни компании. Как ще се отрази това на българския пенсионен пазар?

Със сигурност РЕРР ще даден повече възможности за спестителите. Развитието на пазара в България ще зависи от много фактори, част от които към момента не са ясни и предстои да бъдат уточнени. Единият е данъчният режим на спестяването, вторият е дали ще се даде възможност на български пенсионни дружества да участват на пазара, третият е дали ще има специфики конкретно за България, които да бъдат предвидени в националното законодателство.

Например към момента Регламентът най-общо казва, че е за предпочитане доставчиците на услугата да предлагат пожизнена пенсия, но същевременно това не е дефинирано като задължително условие и не е разписано подробно, защото има много различия за отделните страни в рамките на ЕС.

За нас ще бъде интересно да видим дали нови международни играчи ще навлязат на нашия пазар на дългосрочно спестяване, както и дали нови местни финансови институции ще навлязат на този пазар. Например, голяма част от банките не са на този пазар. Отделно, интересен е въпросът доколко нашите инвестиционни дружества ще решат да участват. За тях това е възможност, но на този етап не можем да кажем повече - бъдещето ще покаже.

За спестителите ще има нови възможности и ще им бъде предложен един добър продукт в рамките на РЕРР. По всяка вероятност финансови институции, които решат да извършват дейност в няколко страни, ще могат да се възползват от икономиите от мащаба и това донякъде е целта на ЕК. Пазарите в ЕС в момента са много фрагментирани, което оскъпява пенсионните продукти.

В Европа има много ясна тенденция към увеличаване дела на пенсиите от капиталов характер - тези, които са внасяни в полза на конкретното лице и зависят основно от размера на вноските, постигната доходност, таксите и периода на пенсионните плащания. Може ли да дадете прогноза как ще се приеме РЕРР в България?

- В Европа наистина капиталовите пенсии заемат все по-голямо място в общата пенсионна система, като за всяка страна картината е различна. Страните с най-развити такива системи са Нидерландия, Германия, Дания, Швеция и Испания.

Доколко РЕРР ще има развитие в България? Приема се, че в страни като нашата, където държавните пенсии са на ниско равнище, капиталовите пенсии би трябвало да получат голямо разпространение. Доколко това ще се случи, зависи дали ще има добри продукти и до каква степен държавата ще насърчи спестяването в тях.

Тук не на последно място изпъква въпросът за информираността на населението. Хората трябва да са наясно с възможностите, които имат и със значението на решенията си в областта на пенсионното осигуряване. Очевидно бъдещите ни пенсии ще зависят от нашите действия сега, личната инициатива ще има значение, колкото по-навреме се вземе решение в тази посока, толкова по-добре за осигуряващото се лице.

Как виждате бъдещето на спестявания в частни пенсионни продукти и пенсията от публичната система?

На този етап е повече от явно недостатъчната осъзнатост на българското общество относно значимостта от ранни мерки в посока пенсионно осигуряване на отделните лица. Националният осигурителен институт предвижда достигане на 100% дефицит към 2050 година и това е една силно тревожна констатация. Хората трябва да разберат, че е много важно да спестяват от самото начало на трудовия си стаж и частните пенсионни продукти предоставят много добри възможности в това отношение.

С намаляването на способността на държавата да изплаща пенсии в размер, достатъчен за осигуряване на добър стандарт на живот на пенсиониращите се, ролята на частното пенсионно осигуряване неминуемо ще нараства. Въпросът е в обществото да има осъзнатост за това и частните фондове да предлагат добри алтернативи на държавното осигуряване. РЕРР е точно такава възможност.

Започнаха ли българите да мислят повече за финансовата си стабилност след пенсионирането?

За съжаление има много какво да се желае в тази област. Българското население е недостатъчно информирано за значението на пенсионното осигуряване от ранна възраст. Все още много хора не се осигуряват изобщо, смятайки, че пенсионирането е далеч в бъдещето и изобщо не представлява приоритет за тях в днешния ден. Това схващане е дълбоко погрешно. За да си осигури човек достойни старини, трябва да започне планиране отрано, като постепенно заделя част от дохода си за времето, когато ще се пенсионира.

Част от внедряването на РЕРР е свързано и с процес на поетапно образоване на населението за значението на спестяването с цел осигуряване на пенсия. Без формиране на необходимата обществена култура по въпроса, преодоляването на проблема с ниските пенсии на практика е невъзможно.

https://www.investor.bg/bylgariia/5/a/prof-v-jeliazkova-sled-iuni-mojem-da-ochakvame-pyrvite-rerr-produkti-na-pazara-314520/?fbclid=IwAR0rUj2A_zRUKy2g6-3RFIgYvmZ3kUaZ5iWDYe5gSNpibVYzyLX0rfSDOXA