Проф. д-р Боян Дуранкев пред „Труд“: Още сме далече от “края”, но сметката за COVID-19 пак ще я плати народът
В момента тече бюджетната процедура за следващата година. Държавните финанси обаче трябва да се съобразяват и с един нов фактор - епидемията от коронавирус. Разговаряме с проф. Дуранкев за тези нови предизвикателства. Както и за оптимистичния и песимистичния сценарий пред България и пред света.
- Проф. Дуранкев, преди броени дни казахте, че предложеният проект за бюджет за 2021 г. е своеобразно ипотекиране на бъдещето. Бихте ли доразвили тезата си пред читателите на в. "Труд"?
- Понякога нещата са по-простички, отколкото изглеждат зад тези 125 страници на проекта за държавен бюджет. Всяко семейство знае че в добри години трябва да заделя за "черни дни"; че в лоши години ще ползва части от натрупаното, само в краен случай ще задлъжнява. И ако не помни след това че дължи пари някому, то кредиторите никога не забравят. Именно по тази причина сметката винаги трябва да излиза на чисто в обозримо бъдеще. Държавата е "особено" семейство, в което "главата на семейството" е избран да я управлява за четири години. Хубаво е, казано още по-точно, след успешните "девет златни" години на сегашното управление, през последната (сегашната) година държавният дълг да е по-нисък, отколкото в началото. Е, сега не е така. Към края на 2020 г. се очаква държавният дълг да нарасне до 28 млрд. лв. (16,92 млрд. долара) или 23.5% от прогнозния БВП при 22 млрд. лв. през миналата година. Отчитаме в него и онези 5 млрд. лв., които бяха поети от международните пазари преди месец. През следващите три години управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде 4.5-6.8 млрд. лв. всяка година в зависимост от вътрешния потенциал на страната. Според прогнозите до 2023 г. нивото на държавния дълг да достигне около 38.9 млрд. лв.. Като дял от БВП това ще е около 28.2%, което е под червената линия от 30% (очертана от стандартите на ЕС), но ще е около 77% над постигнатото през 2019 г. "Успешното управление" не е това, което трупа борчове. В случая не само пандемията е факторът, а потенциалът на българската икономика, който е на нивото на горната подгрупа на средноразвитите страни, но със своята отвореност и парцелираност (доминиращ частен сектор) е много рисков при външни заплахи и свободно движение на капиталите към обетованите офшорки.
- Не звучи много ободряващо...
- Без да плаша никого, ще припомня че в края на 1989 г. външният дълг на българската държава възлизаше на 10,6 млрд. долара, но при потенциал от почти 9 млн. население - "длъжници". В края на 2020 г. външният дълг ще е към 16,92 млрд. долара, но вече при под 7 млн. "длъжници". Живков се смее от отвъдното! Ще подчертая, че още не сме стигнали кризисната точка, но - ако продължаваме да разчитаме на външни кредити ("успешно" се вземат, но неуспешно се връщат, при това - със сериозна лихва), нашите деца и внуци ще връщат борчовете на бащите, майките, бабите и дядовците. "Ипотекираме бъдещето им", това е фактът, не само част от нашето! Да, имаме засега донякъде добро управление на нарастващия дълг, да, имаме и фискален резерв, но вече трябва да се мисли за спирането на ръста на дълга - задача пред следващото правителство. И накрая една успокоителна нотка. През периода 2021-2027 г. очакваме по новия инструмент на ЕС за възстановяване от кризата около 7,7 млрд. евро безвъзмездно и възможност за други 4,5 млрд. евро заеми. Така че спокойно, членове на бъдещото българско правителство след изборите, пари ще има.
- Все пак този бюджет би трябвало да отрази предизвикателствата пред икономиката и пред държавата в условията на пандемията от COVID-19. Вече има становища, че не повече от 2,4 процента от БВП ще бъдат похарчени за целта. Какъв е вашият коментар?
- Отражението на пандемията върху световната, европейската и в частност - българската икономика, няма кой и как да прецени на този етап. Два факта будят съществена тревога. От една страна, както е известно, темповете на икономически растеж спаднаха още в края на миналата година, далече преди пандемията. Търговските войни, "санкциите" (извън международното право) и някои "патриотични" режими започнаха да нарязват световния икономически ред и да тласкат икономиките в задънени улици. От друга страна, от жестоката заплаха на малкия Звяр (COVID-19) някои страни, които въведоха "твърди решения" против пандемията, се наслаждаваха на по-добри възможности за социално-икономическо развитие. Тук попадат и Китай, и Тайван, и Австралия, и други страни с "добри практики" за спиране на разпространението на вируса. Обратно, повечето страни-членки на ЕС и също така отвъдокеанският ни партньор САЩ, подцениха мощността на заплахата, изпаднаха в "либерална" отлагаща летаргия и днес не само "сухите съчки", но и "младите фиданки" носят тежестите на нескопосаното централно управление (чрез пандемията се разбра каква е ефективността на отделните страни, а - за съжаление - и на ЕС като координиращ център). 7 месеца от началото на пандемията ЕС още няма единни блокиращи решения, а се разчита на правителства и кметове. Така че очакваният спад на БВП на България (а той зависи по линия на доставките на нашата продукция към другите партньорски страни) може да се предсказва от астролози, но не от сериозни икономисти. Та знае ли се някога кога ще отпразнуваме "пълната и окончателна победа" над Звяра?! То е ясно - когато има и лекарство против него, и ваксина за всички. Засега няма нито едното, нито другото. Спадът на БВП се прогнозира да е над 3% през тази година, което е доста оптимистично поднесено. Крайната сметка ще ни излезе "солена", ще я плати пак народът. Но още сме далече от "края".
- Всъщност увеличението на харчовете започна далече преди старта на т. нар. бюджетна процедура. Оправдани ли бяха, оправдани ли са, защото те си вървят?
- България има "здрави" традиции, утвърдени за последните три десетилетия, да заобикаля Закона за държавния бюджет. Първо, при разработването и приемането на поредния такъв закон, финансовият министър знае как да "крие резерви", които след това да бъдат щедро оползотворявани. Второ, по същия начин винаги се гласуват чудесни "инвестиционни" разходи, които след това пак не се спазват - ето ти ново изворче за "резерви". Трето, обичайно се пропуска законовата процедура за разпореждане с еврофондовете. Според закона за извънредните правомощия по управление на еврофондовете, те могат да се прилагат най-късно два месеца след изтичане на извънредното положение, което изтече на 13 май, съответно правото да се действа по извънредните правила е било до 14 юли. Но в продължение на повече от 3 месеца Народното събрание е "проспало" да удължи действието на тези извънредни правомощия след края на извънредното положение и на практика еврофондовете са се харчили незаконно. Да прибавим и факта, че в резултат на извънредните мерки започна разхвърлянето на "извънредни" средства.
- Кой решава да става точно така?
- Вижда се и с просто око. "Центърът" често сам "решава" какво да се прави и на кого какво да се дава, министрите, а след тях и верните парламентаристи, вземат решения на основата на "горното" решение. Че е нужна централизация, при това в извънредна обстановка, по това никой не спори. Но че вече немалка част от централизираните решения са неефективни или направо лоши, и по това няма кой да спори. А подобен "диалогов режим" отгоре-надолу не се нарича демократичен. Между другото, демокрацията не означава само "власт (диктатура) на болшинството" (всъщност подобна "демокрация" е завършената форма на болшевизма), а и обсъждане до постигането на по-висока степен на "обща мъдрост" от всички. В случая вина за това състояние на нашенската "демокрация" имат и "болшинството" (ГЕРБ и ОП-остатъчни), но и опозицията, която отказва да се включи в партньорските обсъждания (вирусът не подбира леви, десни или центристи), вярвайки че само чрез критики печели върхови дивиденти. Затова може да украсим нашата "демокрация" с много епитети - "незряла", "свръхцентрализирана" или "хаотична", но няма демокрация на 50%, а само на 100%.