Проф. Боян Дуранкев, ВУЗФ: В бюджета та 2021-ва година финансовият министър трябва да предложи по-модерно меню на сънародниците си
Водещ: Ако се запази този темп на разпространението на пандемията от коронавирус у нас и през есента, готова ли е българската икономика да посрещне поредните рестрикционни мерки? Следва анализът на проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг.
Проф. Дуранкев, какво да очакваме през есента и ще съумее ли правителството да се справи с прогнозите за висока степен на заразяване?
Боян Дуранкев: Нямам пророчески способности, но едно надничане в близкото и в малко по-далечното бъдеще на икономиката и на обществото мисля, че в този момент е полезно. Но ако искаме да сме оптимисти, не трябва да надничаме в резултатите на тази 2020 и на следващата 2021 година, защото не само българската икономика, но няма икономика в света, която да не е по някакъв начин разклатена, депресирана, в рецесия. Това, което гальовно го наричаме икономически спад, това е политкоректно понятие, а всъщност имаме рецесия, депресия в някои отношения. И това беше неминуемо, тъй като въпросът беше или животът, или икономиката - в края на краищата. Разбира се, че прогнозите все пак са важни, тъй като надничайки към небето сутрин, не го правим от романтика или от любов към астрономията, а за да вземем решение дали ще ни трябва чадър и дебела дреха. В случая това, което ще става с българската икономика и съответно с хората в България, виждаме, че песимизмът засега и на Европейския съюз, и на Световната банка, и най-вече на Международния валутен фонд (МВФ), който гледаше прекалено шоколадово, оптимистично, прекалено захарно на нещата, очевидно е, че те коригираха прогнозите до този етап, като не е ясно дали на следващия етап няма да отидат и малко още по-надолу. Ако погледнем прогнозите, Европейската комисия изчислява, че тази година ще имаме вероятно спад от над 7%. Какво означава това за България? Ако погледнем миналата година БВП на България беше малко над 118 млрд. лева. Това са около 60 млрд. евро. И на човек от населението съответства горе-долу към 8 678 евро. Брутната добавена стойност тогава възлезе на 3%. Ако отчетем това, което прогнозират Европейската комисия, Световната банка и МВФ, това, което се очаква тази година, е, поне от около 8 млрд. лева по-малко да бъде брутният продукт на България, а при прогнозиран растеж за следващата 2021 година означава догодина - при найдобро развитие на обстоятелствата - България да бъде под нивото на 2019 година. Няма какво да се лъжем, няма какво да се заблуждаваме, няма какво да вярваме, че нещата изведнъж ще се оправят с някаква магическа пръчка. Ще трябва да преходим две години, тази и следващата поне, и по-следващата до половината, за да достигнем възстановяване на икономиката на България на нивото на съответно 2019 година, но надявам се при по-добра структура на икономиката, по-добра енергийна ефективност, и това, което дразни най-много Европейския съюз и българите, при по-малко такова плячкосване на природните ресурси и чрез концесиите в България, и съответно по-малко превръщане на България в това ужасно кошче за боклук, тъй като това, което българинът изважда както от икономиката, така и от бита си, от него 90% остава като боклук у нас, депонира се, а само 10% се използват. Тоест, надеждите са към 2022 година да имаме по-добра структура на икономиката си спрямо 2019 година, но да сме на нивото на 2019 година общо като брутен продукт. Големият проблем идва и от нещо друго, защото приходите тази година, чистите данъчни приходи ако вземем, са леко над 23 млрд. лева в бюджета на държавата, Данъкът върху добавената стойност, известното ДДС, е над 10 млрд. лева, Данъците върху доходите на физическите лица, ДДФ, което се нарича, също е 4 млрд. лева, Корпоративният данък е скромен, тъй като България е неолиберална икономика и е около 2 млрд. лева. Но отвсякъде ще бъдат намалени приходите и по линия на акцизите, Корпоративен данък, ДОД, Данък на физическите лица, като обаче разходите нарастват и ще нарастват точно поради проблемите с коронакризата, проблемите с безработицата и проблемите с тази недозаетост и поперизация на част от хората в България.
Водещ: Да преведем, проф. Дуранкев, че поперизация значи "обедняване". Как този спад от 7% ще се проектира върху живота на средния българин? Той как ще го усети? Различни прослойки какво ще видят?
Боян Дуранкев: Въпреки че няма, вие сте права, човек от населението, брутният продукт, както казах, произвежда на човек на населението около 8 678 евро, та може да кажем, че около 500 евро ще бъде намалението на брутния продукт на човек от населението, а средно за българите като потребление, не чрез паричните доходи на гражданите, а това, което потребяваме чрез заплащането на допълнителните услуги, защото те са изключително съществени, това е образование, здравеопазване, какво ли не, и охрана, вътрешна сигурност, външна сигурност, това означава, че разходите на човек от населението нека да не прекалявам с данните, но горе-долу може би спадът ще бъде в рамките на около 700-800 лева на човек.
Водещ: 800 лева на месец или на година?
Боян Дуранкев: На година. За година изглежда малко това, но за държавата това е много. Това не е малко на човек от населението. А обикновено ударите се понасят от най-бедните, защото ако някой милиардер изгуби някой и друг милион, някои от тях изгубиха по 300-400 млн. долара до този момент, но това е нещо, което те няма да го усетят от гледна точка на задоволяване на своите потребности. Но тук това нещо, което може да се каже, че вероятно за първи път в 10-годишния период на управление на ГЕРБ и специално на финансовия министър Горанов, вероятно ще се наложи, за да се оправят малко нещата и да се вържат нещата за догодина, да се премине към други варианти на подоходно облагане, други варианти на Корпоративен данък, и евентуално както се препоръчва и както ще го направят в доста страни в света, Прогресивен данък върху доходите и на корпорациите, и на физическите лица, и евентуално Данък "Лукс". Иначе ако останем на нивото на мисленето от времената на 2000 година, защото няма особено изменение след ерата на Станишев и на Орешарски в данъчната политика, тоест, няма съществено изменение на данъчната политика. Държавата няма какво да разчита на тези 700 млн. лева данъци и такси, които вероятно, според нея, дължи Васил Божков. Това няма да оправи бюджета. И се надявам наистина вече в този момент, тъй като новият бюджет за 2021 година трябва да се конструира през септември, вече да са започнали разчетите в Министерство на финансите, и на Министерство на икономиката, която е пряко свързана с Министерство на финансите, и да предложат ново бюджетно меню на българските граждани, и по този начин даже да изглеждат в очите на обществото малко по-модерно, отколкото до този момент. Но това нещо предстои, разбира се. Не може да прогнозираме, какво мисли финансовият министър в момента, и най-вече гръмовержецът над него.
Водещ: Проф. Дуранкев, какви рискове се изправят пред България?
Боян Дуранкев: Много тежък въпрос. Благодаря ви. Дано да не ставаме черногледи, но трябва наистина да очакваме рисковете. А рисковете, които лекарите очакват от комбинацията от коронавируса и грипа през есента и зимата, е нещо, което може да предизвика много неприятни последици и за здравната система, и въобще за икономиката и за хората. Второто е това, не ми се ще да го кажа, но това е разбирането за свободата под формата на слободия: "Мен няма да ме хване нищо, така че мога да си правя какво искам, а другите не ме интересуват. Ако се разболея, всички са длъжни да дават колкото може повече пари, за да бъда излекуван". Този манталитет на българина, който отиде от свободата към слободията, и то към пълната слободия, както се вижда, за срам и позор на уж природно интелигентните българи, тук не слагам само по-мургавите наши сънародници, но слагам белите българи, като в никакъв случай това не означава, че поддържам т.нар. "черна идея" в САЩ. Но се оказва, че обикновеният българин масово не разбира, какво е необходимо да прави, и че това, което може да го предпази, е най-вече по-висока култура на поведение в обществото сред другите, и взимане на предпазни мерки. И още едно нещо, хубаво е това да отчетем, че от началото на този месец председател на Европейския съюз в момента вече е Германия, а Германия предлага идеи, които изглеждат доста революционни, но необходими на този етап и от гледна точка на бюджетирането. Примерно до този момент страните даваха по 1% в общия бюджет, а при нужда вероятно ще се увеличи на 2%, ако не 2021-ва година, то следващата вероятно, за да може да реагира по-добре общността. Второ, Германия ще тласка идеята за възстановяване на икономиките чрез по-добри инвестиции, и то в тази Зелена икономика, а не въобще в отрасли, където няма да се очакват много клиенти през следващите години. Защото и сега виждаме, колко много хотели има по Черноморието, но хората го възприемат като Бетономорие, и се дразнят от това, което става.
Достатъчно е една дупка да се пробие в язовира, за да тръгне целият язовир. И това нехайство на т.нар. "организиран туризъм", и това нехайно поведение на концесионери на плажове, и на бармани, въобще на собственици по морето, които гледат да дерат не само по една, но по няколко кожи на клиентите, това отблъсква. И изглежда, че палатките тази година ще бъде основният вид туризъм в България на българите, не само в Гърция, разбира се, но и в България. И трябва да се търсят решения с иновативни зелени технологии. А както се вижда управляващият политически елит масово, не визирам само управлението на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС в момента, а масово политическият елит е далеч от най-новите иновативни, модерни технологии,
които могат да оправят нещата и в икономиката, и в обществото. Но както се казва, когато има проблем, има решения. И тези проблеми, които се комбинираха: проблем с коронавируса, проблем с икономиките, проблем с културите, проблем с неравенството в обществото, изискват Соломоново решение: със Соломоновия меч да се разсече този възел, за да изглежда България доста по-добре, но не в очите на германци или на англичани, а в очите на българския гражданин. В момента България никак не изглежда добре в очите на нейния гражданин. Това е много неприятна констатация не само моя, но и много, много колеги. Изостанахме с догонващото развитие. Догонващото развитие не беше само да трупаме повече печалби и да имаме по-висок икономически растеж, а да имаме по-сплотено общество с много, много понамаляло неравенство, в което ние сме лидери на този етап. И дано следващото управление, защото догодина ще имаме нови избори, да е наясно с плана за бъдещето на България.
Водещ: Проф. Дуранкев, при първото затягане на мерките за борба с коронавируса вие препоръчахте като социален контрапункт правителството да премине към хеликоптерни пари, но тогава финансовият министър каза, че за съжаление печатницата в мазето не работи. При нови рестрикции през есента каква би могла да бъде ефективната подкрепа за все по-увеличаващия се слой на обедняващо население?
Боян Дуранкев: Не бих искал да коментирам пряко финансовия министър, но той ползва без да плаща никакъв наем разкошен апартамент, така че на него му е доста широко около шията. Това мислене, че не трябва да се помага на хората, които са най-много в нужда, това мислене е катастрофично. Това е катастрофично за България и донякъде прилича на мисленето и поведението на Доналд Тръмп в началото на коронакризата в САЩ, и на мисленето на президента на Бразилия Болсонаро. Забележете с какви страни се състезаваме - с тези, които наистина не стоят заради ковидкризата в световното мнение добре. И почнахме да приличаме за съжаление след тоталното отваряне буквално на всичко, каквото трябва и каквото не трябва, започнахме да приличаме и на Швеция, и започнахме да се изкачваме в рейтинговата система по брой заразени на 1 милион души през последната седмица изключително бързо. Може би ще достигнем и шампионските резултати през следващата седмица и ако продължаваме така. Но това е и донякъде вина и отговорност на правителството, не толкова на Националния оперативен щаб, защото отварянето на стадиони, на дискотеки, и на такива затворени помещения, където се събират много хора, това на този етап е граничещо първо с несериозност, второто е с безотговорност при вземането на решенията, и третото е пълен непукизъм към човешкия живот на останалите навън. Има добри практики вече в Европейския съюз, които подсказват, че тези наши решения за тоталното отваряне почти на абсолютно всичко, не бяха никак добри, освен за натоварване допълнително на болниците и допълнително страдание на хората.
Водещ: Какво ще се случи с българската икономика при положение, че от една страна очакваме трудно възстановяване на трудовия пазар, от друга страна, няма сериозна загриженост за подкрепа на най-бедната част от населението, а от трета страна не се виждат и особени стъпки, особени ходове в подкрепа на бизнеса. Какво тогава има в нашата икономика?
Боян Дуранкев: Изглежда, че в момента повече се разчита на инерцията, която е придобила нашата икономика, на връзките, които имаме вече, традиционни връзки и добри производства, свързани с други европейски страни най-вече, и разчитаме, че чуждите икономики, вдигайки се, ще вдигнат по този косвен начин и нашата икономика.
Водещ: Това ще стане ли?
Боян Дуранкев: 2022 година към края има вероятност, ако разчитаме на прогнозите на сериозните институции: и на Европейския съюз, и на МВФ. Но това, което няма какво да очакваме и няма да се случи, е преди края на 2022-2023 година да надникнем в "Шенген" първо, и второ, в Еврозоната. Поне засега така изглежда, че на хоризонта се отдалечава линията, малко по-далеч, отколкото я мислихме преди 4-5 месеца.
Водещ: Смятате, че приемането ни в "чакалнята", след това в Еврозоната ще се отдалечи във времето?
Боян Дуранкев: Няма начин да не се отдалечи, защото първо, ние се оказваме, че не отговаряме на някои технически критерии, но не отговаряме и на някои от качествените критерии, дотогава трудно ще ги постигнем, особено в съдебната система. И второто нещо, едното върви ръка за ръка с другото: "Шенген" - да не го подценяваме. Но в "Шенген" че не ни пускат, това е доста сериозно
дърпане за ухото на управлението, че има проблеми, които са видими за Европейския съюз. И представете си, ако го нямаше "Шенген", нямаше да има и тези опашки към Гърция или към Румъния, но "Шенген" много, много бави и движението на икономическите потоци, не толкова на финансовите, колкото на реалните икономически потоци. И България трябва да продължи да натиска точно за влизането си в "Шенген" на първо място, и придружено с това влизането си и в Еврозоната. Защото винаги е по-добре да бъдем с големия екип, с "А" отбора да играем, отколкото да бъдем във "Б" група и да разчитаме на махленския футбол тук.
Интервюто може да видите на сайта на ИА Фокус на: http://www.focus-news.net/opinion/2020/07/08/53501/prof-boyan-durankev-v-byudzheta-za-2021-va-godina-finansoviyat-ministar-tryabva-da-predlozhi-po-moderno-menyu-na-sanarodnitsite-si.html