Проф. Боян Дуранкев, ВУЗФ: Много вероятно е догодина да поемем нов дълг, което ще ни доближи към страните със задлъжнялост
Водещ: Проф. Дуранкев, знаете, че когато кабинетът обяви частичното затваряне веднага скочиха няколко сектора в страната, най-вече ресторантьорите и хотелиерите заради това че ще понесат огромни загуби. Възможно ли е за такова кратко затваряне - 3 седмици, да нанесе такива щети на икономиката, според вас?
Боян Дуранкев: Въпросът съвсем не е лесен като отговор, защото всъщност не става дума само за 3 седмици. Три седмици, ако някой каже, че ще бъдат достатъчни за овладяване на пандемията в България, е или човек, който не казва истината, или някой, който си вярва, че за толкова време могат да се случат чудесни работи. Но да се върна към факта за затварянето на икономиката и това, което се обсъжда не само в България, но и в Европейския съюз, и в тези страни, които още не са овладели пандемията. Защото имаме няколко групи страни, в които пандемията вече отмина окончателно. Но първо да припомня, че в края на миналата година точно по това време вече се забелязваха в Европейския съюз и най-вече в Еврозоната, наченки на рецесия - едно спадане на темповете, едно увеличаване на дълговете, нещо, което дойде преди пандемията. Второ, пандемията, която в момента върлува най-вече в Европейския съюз, в САЩ и в някои по-слабо развити страни, не е ясно кога ще изчезне, защото вчера излезе едно много сериозно изследване на 700 епидемиолози, които всъщност констатираха, че пандемията ще изчезне тогава, когато над 70 % от населението бъде ваксинирано. Второ, не е ясно дали при тази ваксинация ще има продължителен период ефектът от ваксината.
Трето, има хора, които няма да се ваксинират по никакъв начин. Така че в момента и отсъствието на сериозни възможности за овладяване на пандемията означава, че най-рано някъде към април-май може да се отпусне и да се отворят другите сектори на икономиката, които в момента са затворени, ако не и да се затворят и остатъчни други сектори. И сега да се върнем към икономиката. Очевидно е, че в тези условия по-дълго време ще има затваряне икономическия живот. Въобще не е вярно, че за 20 дни нещата могат да се оправят и отново да тръгнем така, както е било преди една година. Нищо подобно. Трябва да се подготвим за една дълга, тежка зима. Имам предвид не само обикновената зима като сезон, но тежка зима за икономиката. Защото в момента вече не само болниците са на ръба на препълването, на изнемощяването, но също така икономиката е ръба да бъде подхранвана от държавата. Държавата не е безгранична в своите възможности, още повече, че в България доходите и съответно данъците са изключително ниски в тази конкурентна борба в Европейския съюз, която всъщност е всеки срещу всеки. И продължавайки по тази логика, в световен мащаб туризмът заема около 10 % от световния брутен продукт, той в момента е рухнал. Няма начин в България да има някакво изключение, но също така се оказа, че част от туристическия сектор по света, и то значителна част, над 50 % е натрупал достатъчно средства за едно леко затваряне от няколко месеца, защото няколко месеца все пак не са много - 2-3 месеца, 4, не са толкова много, и след отварянето отново се очаква да се върне на някакви по-добри нива. И тук вече проблемите, които ще възникнат със сигурно са доста тежки в България, не само за туризма, а за цялата икономика, без секторите, които вървят напред без никакъв проблем в момента. Имаме няколко сектора с много интензивен растеж, какъвто не е имало: фармацията, IT и т.н.
Водещ: Кои други сектори са добре към днешна дата и кои, според вас, ще претърпят най-сериозни щети?
Боян Дуранкев: Най-сериозни щети, да започна оттам, ще търпят тези, които ще продължават да бъдат затворени, а за мен прогнозата е до към 1 април може би ще продължи това затваряне поради високия дял на заболелите, на починалите, въобще Българя в това отношение не е в добра светлина, както и другите европейски страни не са добри. И секторите, които предлагат най-вече т.нар. "несъществени услуги", а тук спада без никакво съмнение туризмът, те могат да претърпят щети, но това не означава, че ще разрушат хотели, къщи за гости и т.н., а означава, че за известно време просто ще имат пропуснати ползи. Това е много съществена разлика. И любопитното и наглото, и очевидно вече бруталното поведение на голяма част от този сектор, който е затворен, да иска обезщетения за пропуснати ползи, а не всъщност само някакви средства за поддържане на оперативните разходи - това е съвсем различно. Но това се очаква. В края на краищата хората си гонят печалбата. При капиталистическа пазарна икономика печалбата е над хората.
Водещ: Да, аз като гледам търговията никак не е пострадала, ами си процъфтява от това, което виждам по големите вериги.
Боян Дуранкев: Търговията цъфти. Обаче има и едно голямо обаче, хората преминаха от услугите, които са български услуги, които се предлагат, към покупка, това щях да кажа, на повече на материални блага, и зареждане с повече материални блага. Но голяма част от тях, ако щете като започнем от плодове, зеленчуци, преминем обувки, дрехи, стигнем до телевизори, хладилници, перални машини, голямата част от тях са внос. Така че ние в момента всъщност подкрепяме чужди икономики, купувайки техните стоки. Ние плащаме за чужди стоки. И независимо, че има бум на търговията, особено по някои продуктови линии, ние по този начин не стимулираме българската икономика, а българската икономика се оказа, че е на глинени крака, и че ако стане някакъв проблем, ето, ще има известно затваряне, но бюджетът не може да си позволи по-продължителен период от време, както в Германия и т.н. И какво да се прави? Очевидно е, че и догодина ще бъдем някъде под 30 % дълг към брутния продукт, но е много вероятно, даже ще бъде наложително поемането на нови кредити, което означава, че България почва да се приближава към страните с една задлъжнялост, която не беше очакване. Иначе управлението на дълга около 15-20 % беше добро, сега отиваме към 30, вероятно ще стигнем в следващите години 40 или 50 % от дълга, ако не се овладее пандемията, а няма индикация, че ще се овладее толкова бързо. И вероятно след това ще трябва да се харчи повече от страна на държавата. Защото и обикновените граждани преминаха към диетичен режим. Знае се, че ще се увеличи безработицата, знае се, че тук-там доходите замръзнаха и също така при затваряне в домовете по-малко се използват услуги, по-малко се купуват вторични, третични незначителни блага, по-малко се пилеят пари, както се казва. И това именно може да доведе и не само по някои продукти, но даже може да доведе до дефлация, както се очаква в Европейския съюз вече да има дефлация на дълга, в Еврозоната, в големите страни, защото и без това до този момент Европейската централна банка дава отрицателни лихвени проценти, но вече има проблеми с овладяването на дълга. Нашият, който го твърдим, че е малък, никак не е малък - 30 % почти не е малко. Но има проблеми, много проблеми се натрупаха, и вероятно те ще избухнат точно следващата година, плюс вероятно също, освен ако не се стигне до споразумение с банковата система като цяло за евентуална банкова ваканция на кредитите, може да се очаква, ако не се стигне до такова нещо, и фалити, и то немалки фалити, които нека някой да не подскача като кажа и това нещо, които могат да създадат проблеми даже на финансовия сектор. Но той не е свещена крава в края на краищата финансовият сектор. Оказа се, че свещена крава са съществените отрасли на материалното производство и в частност на услугите, здравеопазване, образование. Това са съществените сектори. Връщаме се към едни неща, които са пределно ясни повече от един век в икономиката, в икономическата теория, просто те се доказват от само себе си в такива периоди. И спасение не може да очакваме нито отгоре, нито от Брюксел, нито от София на всичките тези сектори, които са вторични и несъществени. Да, ще трябва някои от тях да затворят, може би временно, може би за 6 месеца, не знае, но всичко зависи от спасяването на човешките животи - това е първото нещо, което трябва да се гледа в този момент.