Григорий Вазов: Застрахователните компании са изключително добре позиционирани
Доц. д-р Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета VUZF Lab. Той е главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на България. Член е на Надзорния съвет на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД, част от KBC Груп.
През 2016 г. му е присъдено почетното звание "Президент и ректор Емеритус" на ВУЗФ от настоятелството на висшето училище. Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС в периода 1998 - 2010 г. В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и зам.-министър в Министерството на промишлеността, търговията и услугите.
Бил е член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество, на Международната инвестиционна банка, както и на Банковата консолидационна компания. Научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теорията на управлението. Автор е на над 100 научни труда, в т.ч. на монография, три учебника, поредица от студии, статии, научни доклади, рецензии, разработки с научно-приложен характер.
За дванадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния сектор у нас - "Застраховател на годината" и "Застрахователен брокер на годината". Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 28 май от 11.00 часа във ВУЗФ, която ще се проведе онлайн и ще бъде излъчена на живо във фейсбук страницата на ВУЗФ.
Г-н Вазов, големият проблем на застрахователите е отлагането на системата "Бонус-малус". Има ли вече раздвижване по този въпрос?
- Не, няма раздвижване, кризата, породена от разпространението на коронавирус инфекцията, блокира доста дейности, явно и част от работата на Комисията за финансов надзор (КФН). Знам, че се работи усилено по бележките на втория вариант и силно се надявам, че веднага след отминаването на тази пандемия и нормализирането на работата на всички институции наредбата, която регламентира системата "бонус-малус" да влезе отново за обсъждане в парламента и да започне да се изпълнява максимално бързо, защото именно след периода на пандемия тя ще бъде изключително важна за бъдещето на застрахователния пазар.
Има ли яснота по които точки все още има сериозни трудности да бъдат изчистени, като детайли?
- Това вече е от кухнята на КФН. Миналата година направихме много голяма дискусия с участието на всички заинтересовани лица. Тогава бяха направени много препоръки и сега се работи по тях. Знам, че работата по този проект не е спирала.
Може ли да се направи прогноза кога евентуално би могло отново да се говори по тази тема?
- По нея винаги трябва да се говори и е време отново да излезе на обществена дискусия, но имайте предвид, че никой дори в световен мащаб не знае как и кога ще приключи пандемията, и че икономиките ще отчитат спад. Трябва да признаем, че тази криза оказва много сериозно влияние и върху застрахователните компании.
Ще бъдете ли малко по-конкретен?
- Конкретни данни все още няма. Имаме данни за миналата година, която беше изключително успешна - беше отчетен около 13% ръст или около 3 млрд. лв., това е с около 400 млн. лв. повече от 2018 г. В общото застраховане и на животозастрахователния пазар нещата вървяха изключително добре. В момента се наблюдава спад и то по всички видове застраховки. Най-сериозно е положението при застраховките, свързани с туристически пътувания, и то говоря за всички видове от този сегмент, а те са много. Оттук идва спад на премийния приход, а това води до нарушаване на паричните потоци на компаниите.
Трудно може да бъде направена преоценка на инвестициите, защото и на този пазар има срив. Започнаха да се наблюдават трудности при покриване на капиталовите изисквания и платежоспособност. По задължителната полица "Гражданска отговорност" също има сериозен спад.
Интересно защо и при тази полица, според вас на какво се дължи?
- Рязко намаляха всички видове пътувания. На много от тези полици, на които им изтичаше срокът, просто не бяха подновени, хората изчакват да премине периодът на извънредното положение. Другото, което е много важно, платежоспособността и доходите, както на отделния гражданин, така и на всички малки и големи икономически структури, значително намаляха. Беше естествена реакция в желанието си да бъдат максимално намалени всички разходи, от бюджетите да бъдат изключени повечето застраховки, които на този етап не са задължителни. И докато по "Гражданска отговорност" вече се наблюдава възстановяване на баланса, то при доброволното застраховане нещата не стоят така. Както знаете, българинът има особено отношение към доброволните застраховки. Освен това този бизнес е изключително засегнат от опитите на недобросъвестни лица за измами.
Споменахте, че в момента най-много негативи от коронакризата търпят застрахователите, които сключват полици, свързани с туризма. Има ли вече яснота например за какви претенции става дума, на каква стойност са заведените искове, изобщо на каква сума могат да бъдат изчислени щетите?
- Не, все още е рано да се каже. Имайте предвид и още нещо - тази застраховка е високорискова, но също така е и задължителна за получаване на лиценз на туроператор. Застрахователите избягват да я сключват, особено, когато даден туроператор няма достатъчно сериозни и добри икономически позиции на пазара. В този смисъл разбирам компаниите от сектора защо са толкова предпазливи.
С какви точно проблеми се сблъскват тези компании в момента, има ли някакви много сериозни пречки в работата им, които могат да ги поставят в ситуация на невъзможност да се справят с изплащането на полиците? Има ли риск от фалити, колкото и апокалиптично да звучи?
- Не. Това са изключително крайни сценарии и изобщо не може да става дума за това. При задължителните застраховки така или иначе почти няма да има спад, или ако има - той ще е пренебрежимо малък. Проблемите на застрахователния пазар ще дойдат основно от доброволните застраховки, там, където падат доходите на гражданите и фирмите. Знаете, че някои от по-големите предприятия застраховат лично служителите си, обикновено допълнително здравно застраховане. Там очакваме да има спад, защото в момента компаниите оптимизират разходите си.
Очакваме също така масово да се премине на разсрочено плащане по всички видове застраховки. Това е възможно да окаже влияние върху паричните потоци. Също така е възможно сегашната ситуация да създаде предпоставки за рязко увеличение на опитите за злоупотреби и измами, особено в сегмента на животозастраховането.
Ще има преструктуриране на инвестиционните портфейли на застрахователните дружества, както и на самата структура на компаниите, в търсене на оптималния вариант на работа в условията на икономическа и здравна криза. Трябва да отбележа, че в момента застрахователните компании седят изключително стабилно.
Как си представяте, че ще завърши годината за сектора, може ли вече да се направят прогнози?
- Не, все още е рано да се каже. Ще има спад при всички положения, но когато предходната година си имал общ ръст на пазара от 13%, когато си натрупал сериозен резерв, съм уверен, че компаниите имат достатъчно буфери, с които да поемат спадовете на пазара на отделните видове застраховки.
Предстои връчването на наградите "Застраховател на годината". С какво наградите тази година са по-различни?
- Това е 12-то издание на събитието и вече наистина можем да кажем, че то стана традиционно. Тази година ще бъдат раздадени 6 награди. Най-интересното е, че самите застрахователи го чакат с нетърпение, защото чрез тази инициатива те получават много обективна оценка за това кой къде се е позиционирал на пазара. Нещо повече - при класирането на участниците използваме огромен брой показатели и когато направим таблиците, се получава изключително сериозна картина на целия пазар.
Разликата е, че предишните години го правехме изключително официално. Сега ще използваме всички предимства на съвременните аудио-визуални технологии. Самата церемония ще се проведе във Висшето училище по застраховане и финанси и ще се излъчва онлайн. В нея ще се включат само част от членовете на организационния комитет и ръководителите на наградените дружества. Специални гости на събитието ще бъдат г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор и г-жа Илиана Христова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Макар и в такъв тесен кръг и без физическа публика, все пак традицията ще бъде спазена и ще има тържествено награждаване.
За съжаление тази година пенсионноосигурителните дружества отказаха да вземат участие, не знам защо.
Може ли да се каже, че се увеличава значимостта на това отличие, предвид нарастващата конкуренция на пазара и проблемите, с които се сблъскват компаниите?
- Категорично да! То повишава доверието в дружествата. Резултатите от нашето класиране се използват във всички видове рекламни кампании и помагат за затвърждаването на сериозния авторитет, който отличените компании изграждат на пазара.
А застрахова ли се повече българинът? Подобри ли се застрахователната му култура?
- Да, категорично. И това става независимо от народопсихологията ни и някои кризисни ситуации, като сегашната. Застрахователната култура действително се повишава, макар и не с темповете, с които ни се иска. Например в развитите държави животозастраховането е сред най-развитите сегменти както като обем, така и като част от структурата на общите приходи. В България е само около 20%, останалите 80% са общо застраховане. Не мога да не отбележа, че преди 4-5 години животозастраховането държеше едва 5% от общия пазар. Очевидно има динамика в полза на развитието на културата на застраховане.
Малко по-рано казахте, че вече в сектора започват да се наблюдават трудности при покриване на капиталовите изисквания и платежоспособност. В момента темата за приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II отново е на дневен ред и дори се очаква реално развитие. Имате ли притеснения по тази линия и конкретно по отношение на застрахователния сектор?
- На този етап компаниите нямат затруднения да изпълняват изискванията за ликвидност и платежоспособност и в този смисъл ролята им в процеса не е проблемна. Нямам опасения в този контекст.
Не мога да не ви попитам и какво е вашето лично мнение като финансист и икономист - подходящ ли е сега моментът за кандидатстване за "чакалнята на еврозоната", трябваше ли да се бърза с този въпрос точно в условията на пандемия?
-Точно тези условия трябва да се използват като предпоставка за съкращаването на сроковете за осъществяване на дадена стъпка. А тази стъпка е изключително важна за бъдещето на България. Това е крачка към приближаването ни към развитите страни, техните доходи и още куп положителни промени, които ще се случат, финализирайки този процес. Това ще донесе още една допълнителна сигурност. Както виждате в условията на пандемия, помощта на ЕС е особено сериозна именно към страните от еврозоната. И това важи не само за банките, но играе и основна роля в развитието на икономиките изобщо.
Винаги ще има критици на процеса, но това не трябва да ни спира, защото в основата си критиките се превръщат в политически инструменти. Отлагането на присъединяването ни към ERM II ще отложи възможността на България за просперитет.