Новини

Новини
Даниела Илиева
12 10 21

Дигитално предприемачество. Как да го насърчим?

Статията е съавторство между доц. д-р Даниела Илиева преподавател във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Фондация "Право и Интернет" и Димислава Георгиева експерт "Стратегическо развитие" във Фондация "Право и Интернет".

Дигитализацията променя начина, по който живеем, работим и дори учим. Счита се обаче, че много хора нямат необходимите умения да реагират на възникващата дигитална икономика и общество. Вследствие на това, пазарът на труда, бизнесът и организациите изпитват недостиг на квалифицирана и образована работна сила, което от друга страна, намалява конкурентоспособността и се отразява негативно на производителността на компаниите.

Значение и важност на уменията по дигитално предприемачество

Наличието на умения е изключително важно, за да бъде гарантирана конкурентоспособността и работоспособността на индивида. Важността на уменията произтича от структурните промени, предизвикани от глобализацията и последващия технологичен напредък, които изискват специфични трудови умения, които стимулират производителността и гарантират по-добри работни места.[1] Разминаването между уменията на младите хора, които напускат образователната система, и исканията на работодателите, е общоизвестен проблем, който може да бъде решен чрез въвеждане на обучение / курс по предприемачество като част от задължителната училищна програма.[2] Всъщност предприемачество е много повече от просто създаване на собствен бизнес. Например, то може да се разглежда като начин на мислене, култура на поведение, отношение и гъвкав подход към различни въпроси чрез адаптиране към постоянно променящата се среда. Освен това, предприемачеството насърчава социалните дейности, поемането на отговорност, сътрудничеството със съответните заинтересовани страни, осведомеността във връзка с различните професионални или кариерни области. Чрез развитието на такива умения хората ще станат по-добре подготвени за нуждите на пазара на труда, като същевременно придобиват компетенции като критично мислене, алтернативи за решаване на проблеми, които биха били ценни и за личностното им развитие.

Тенденции в сферата дигиталните и предприемаческите умения

Дигитални умения

Българската икономика е изключително зависима от достъпа и използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Бързите промени и краткотрайните ИКТ продукти изискват по-голям опит и адаптивност от страна на бизнесите и техните служители. Имайки предвид това, националните ИКТ стратегии гравитират около предлагането на дигитални умения за управление на търсенето и дигиталния потенциал на индустрията.

Търсенето на дигитални умения

За да бъде изследвано търсенето на дигитални умения в България, е направен анализ, който се базира на два показателя - броят на заетите ИКТ специалисти и броят на заетите лица с образование в сферата на ИКТ. Целта е да бъде проследен броят и да се идентифицират тенденциите в търсенето на дигитални умения на българския трудов пазар. Първият индикатор разглежда различните възрастови групи (от 15 до 34 години и от 34 до 74 години), докато поради липсата на налични данни, вторият разглежда по-широк възрастов диапазон - от 15 до 74 години.

Графика.1. Брой на заетите ИКТ специалисти в България между 15 и 34 години (2016-2019 г.) (в хиляди)[3]

Източник: Eurostat Database

Както се вижда от графиката, за периода 2016-2019г. са регистрирани колебания в стойностите на показателя. През 2017г. е достигната най-ниската стойност (35,5 хил.), а през 2018г. броят на заетите ИКТ специалисти се покачва до 50,0 хил. Независимо от това, данните за изминалата 2019г. показват, че търсенето на ИКТ специалисти между 15 и 34 години отново е намаляло (45,6 хил.).

 

Графика.2. Брой на заетите ИКТ специалисти между 34 и 74 години в България (2016-2019г.) (в хиляди)[4]

 

Източник: Eurostat Database

При броят на заетите ИКТ специалисти между 34 и 74 години отново се забелязват колебания в стойностите. От 42,6 хиляди през 2016г., индикаторът достига 35,5 хиляди през 2017г. и така регистрира най-ниската си стойност за периода. От друга страна, най-високата стойност е достигната през 2018г. (45,9 хиляди). Що се отнася до изминалата 2019г. (43,6 хил.), тогава търсенето на ИКТ специалисти видимо е намаляло.

Изводът е, че и при двете възрастови групи е имало значителни колебания в броя на наетите лица.

В допълнение, за да се изследва търсенето на дигитални умения в България, анализът се обръща и към броя на заетите лица с образование в сферата ИКТ. В случая, използваният показател засяга по-голяма възрастова група (от 15 до 74 години).

Графика.3. Брой на заетите лица с образование в сферата на ИКТ в България (между 15 и 74 години) (2016-2019г.)(в хиляди)[5]

 

Източник: Eurostat Database

Както се вижда на графиката, броят на заетите лица с образование в сферата на ИКТ е нараснал значително за периода 2016 - 2019г. Най-ниската стойност е регистрирана през 2016г., когато само 28,1 хил. души с ИКТ образование са били регистрирани като трудово заети в сферата. Предвид очевидният стабилен темп на растеж, най-високата стойност на индикатора е достигната през 2019г. (42,8 хил.)

Предлагане на дигитални умения

Що се отнася до предлагането на дигитални/ИКТ умения в България, университетите играят ключова роля. Всъщност усилията на висшите училища се фокусират в изграждането на партньорства с индустриалния сектор и в обучението на бъдещите работници. По европейската програма "Развитие на човешките ресурси" са финансирани различни проекти, които целят адаптиране на учебната програма на университетите към нуждите на индустрията. Например, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и по-специално Факултетът по математика и информатика (ФМИ) работи съвместно с ИКТ индустрията, за да отговори на нуждите на работодателите. Факултетът има открити бакалавърски програми, които са хармонизирани с квалифицираната работна сила, изисквана от индустрията. Освен това, целта на магистърските програми във ФМИ е да осигурят по-високо ниво на дигитални и интердисциплинарни компетенции, които отново да са в съответствие с нуждите на бизнеса. В допълнение, Министерството на образованието и науката (МОН) участва в проект за студентски практики, по който работодателите си сътрудничат с университетите за практическата подготовка на студентите. МОН изготвя и система за оценяване на университетите в България, според която субсидии получават тези висши учебни заведения и програми, които предлагат търсените от индустрията умения, предоставят висококачествено образование и заетост на студентите си, които съответстват на получената квалификация.[6]

Предприемачески умения

Предприемачеството е от голямо значение за функционирането на българската икономика. Всъщност предприемачите стимулират икономическия растеж и заетостта. Освен това създаването на бизнес води до по-високи доходи, което, от друга страна, води до нарастващи данъчни печалби и повече правителствени разходи. Всъщност, колкото по-голям е националният доход, толкова по-голяма е възможността правителството да инвестира в проблемни сектори на икономиката и човешките ресурси. Предприемачеството носи социална трансформация, повишава жизнения стандарт на населението и икономическата свобода.[7] Не на последно място, предприемачите търсят решения, когато се сблъскват с проблеми, което стимулира креативното мислене и иновациите.[8]

Търсене на предприемачески умения

За да бъде анализирано търсенето на предприемачески умения в България, по-долу е представен броят на самостоятелно заетите лица в страната за периода 2016-2019г. Първоначално се разглежда възрастовата група между 15 и 24 години, а след това фокусът е върху лицата между 25 и 74 години.

Графика.4. Броят на самостоятелно заетите лица между 15 и 24 години в България (2016-2019г.) (хиляди)[9]

 

Източник: Eurostat Database

От данните изведени в графиката става ясно, че има значителни колебания в броя на самостоятелно заетите (между 15 и 24 години) за периода 2016-2019г. Стойността на индикатора достига своето най-ниско ниво през 2018г. (4,5 хил.), докато най-високото равнище е регистрирано през 2017г. (6,1 хил.). През 2019г. (5,6 хил.) има значително увеличение в броя на самостоятелно заетите, но то не надвишава нивата от 2017г.

 

Графика.5. Брой на самостоятелно заетите лица между 25 и 74 години в България (2016-2019г.) (в хиляди)[10]

 

Източник: Eurostat Database

 

От 329,5 хил. през 2016г., броят самонаети лица се покачва до 342,9 хил. през 2017г. Независимо от това, нивата на индикатора започват да намалява през 2018г. (337,6 хил.) и достигат 322,5 хил. през 2019г.

Изводът от направения анализ е, че броят на самозаетите лица между 25 и 74 години е по-голям от този на самонаетите между 15 и 24 - годишна възраст.

Предлагане на предприемачески умения

Що се отнася до предлагането на предприемачески умения в България, анализът се насочва към предприемаческото образование и обучение в страната. Всъщност предприемаческото образование засяга всички нива на българското образование - начално, средно и висше. Следователно, основните "доставчици" на предприемачески умения са училища, професионални училища, университети/колежи, образователни институции, специализирани в сферата на бизнеса и други професии. На практика висококвалифицираните служители са двигател на икономически просперитет, конкурентоспособност и производителност в дадена страна. Според доклада на GEM, хората със средно образование обикновено участват в ранната фаза на предприемаческите дейности. По принцип хората със средно образование, получено в професионално училище, надвишават броя на предприемачите с обикновено средно образование. Освен това, тези, които са придобили средно образование в професионална институция, бакалаврите и магистрите представляват 81% от хората мотивирани от наличието на възможности, за да стартират бизнес. От друга страна, предприемачите, завършили средни училища и магистърска степен, започват собствен бизнес, както поради фактори повлияни от възможности, така и поради необходимост. Всъщност лицата със средно професионално образование и бакалавърска степен са по-скоро мотивирани от възможности, отколкото от необходимост да стартират собствен бизнес. С други думи, техните предприемачески опити са мотивирани от наличните подходящи възможности, докато слабо образованите лица се ръководят от необходимостта.[11]

Качеството на обучението по предприемачество в българските училища не е достатъчно високо, което показва, че националната образователна система не предоставя необходимата квалификация. Обучението по предприемачество в България не е широко разпространено и ефективно. Това се дължи на факта, че учителите не притежават необходимите умения, за да преподаване на учениците. Следователно експертите смятат, че има недостатъци в основното и средното образование в страната, но оценяват високо условията на бизнес обучението. Проблемите на средното образование наистина са по-големи поради факта, че това ниво на обучение е от решаващо значение за интеграцията на индивида в обществото.[12]

Връзката между дигиталните и предприемаческите умения

Въпреки факта, че дигиталните и предприемаческите умения обикновено се разглеждат поотделно, те са взаимосвързани. Взаимозависимостта между тях е явна, когато се разглежда понятието дигитално предприемачество. Като цяло дигиталното предприемачество се отнася до създаването на иновативни предприятия, продукти или услуги, които се реализират чрез интернет.[13] Това е подгрупа от предприемачеството, която използва инструментите и методите на дигитализация в своята дейност. Проучванията показват, че този вид предприемачество играе ключова роля, когато става въпрос за икономически просперитет и повишаване на пригодността за заетост. Последното произтича от факта, че ИКТ влияят върху конкурентоспособността и върху начина, по който бизнесът функционира.[14] Освен това, уменията са от голямо значение за дигиталните предприемачи. За разлика от традиционните предприемачи, техните дигитални колеги трябва да притежават ИКТ компетенции, заедно с лидерски, управленчески и комуникационни умения.

В тази връзка в момента се осъществява проектът DEEP (Дигитално предприемачество за насърчаване на заетостта) [15], чиято целева група са настоящите и вече завършили ученици, както и преподаватели в сферата на професионалното образование и обучение (ПОО), училища и институции в тази област, компании, малки и средни предприятия (МСП) и социални партньори. Целта на DEEP е да увеличи шансовете за професионален успех на учащите в сферата на ПОО, развивайки не само предприемаческите им умения, но и техните дигитални компетенции. Иновативният елемент на проекта е, че дигиталните и предприемаческите умения няма да се третират поотделно както обикновено, а по-цялостен, интегриран и интердисциплинарен подход. По-конкретно учителите и менторите, в рамките на ПОО, ще получат необходимите инструменти и знания, за да подпомогнат учащите и да предоставят ефективно обучение. В своята същност проектът повдига въпроси относно значението, важността, търсенето и предлагането на дигиталните и предприемачески умения в България. DEEP е насочен към образователните институции, студентите и учителите в професионалните училища, бизнеса, МСП и други социални партньори. Целта на проекта е да предостави повече възможности на учениците чрез развитие на техните предприемачески и дигитални умения.

Заключение

В заключение дигиталните и предприемаческите умения са от голямо значение за просперитета на българската икономика. Търсенето на дигитални умения нараства през последните няколко години, тъй като броят на заетите ИКТ специалисти и на лицата с ИКТ образование се увеличава. От друга страна, предлагането на цифрови умения в България обикновено се свързва с висшите училища и програмите, които те предлагат.

Както стана ясно, броят на самонаетите лица между 25 и 74 години е по-голям от този на самозаетите между 15 и 25-годишна възраст. Предприемаческите умения в България основно се предлагат от училища за професионално образование и обучение, университети / колежи и образователни институции специализирани в сферата на бизнеса. Въпреки това качеството на предприемаческото образование в страната не е добро, тъй като учителите не са снабдени с необходимите умения за обучаване на учениците. А това може да се промени.

Статията може да бъде прочетена ТУК