Успешно ли е излизането на Гърция от последната спасителна програма
Анализът е изготвен за Economic.bg от доц. Даниела Бобева, един от най-уважаваните и изявени преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Тя преподава по международна икономика и международни финанси. Бобева има богат професионален опит и е доказан експерт. В периода 2013 и 2014 доц. Бобева е заместник министър- председател за икономическото развитие, а от 2003 г. до 2013 г. е начело на Дирекция „Международни отношения” в БНБ. Работила е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като програмен директор, Директорат ELSA. Била е вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развитие (гр. Солун, Гърция), министър на търговията и външно-икономическо сътрудничество в служебното правителство на Стефан Софиянски.
След 8 години криза и три програми за стабилизиране на гръцката икономика, приключи и последната тригодишна програма. По дефиниция една подобна програма е успешна, когато страната изпълни условията за предоставяне на финансирането. В този смисъл третата програма е успешна – нещо повече, Гърция не усвои значителна част от предвиденото финансиране 24,1 млрд. евро и по този начин си спести още по-голямо увеличаване на и без това астрономическия публичен дълг. Така наречената „тройка“ – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд предоставиха на Гърция 286 млрд. евро по трите програми съответно през 2010, 2012 и 2015. Да, формално погледнато това е успех, тъй като гръцката икономика ще продължи да работи без спасителни финансирания и външни условия за тяхното изпълнение. Доколко обаче това е достатъчно, за да има устойчива стабилизация на гръцката икономика, е друг въпрос.
Ние сме преживели това, което Гърция преживя през последните осем години. В периода 1991-2007 г. България изпълни тринадесет споразумения с МВФ на обща стойност 2,2 млрд. СПТ. Те успешно приключиха и в резултат беше постигната финансова стабилизация, свиване до минимум на публичния сектор и беше установена фискална дисциплина. Но тези реформи се оказаха абсолютно недостатъчни, за да се постави икономиката на пътя на устойчивия икономически растеж и конвергенция със средните европейски равнища. Подобни са и резултатите от стабилизационните програми за гръцката икономика.
Всякакви икономисти и политици се упражняваха през последните години върху гръцката икономика – към Гърция и гръцките хора се изсипаха обидни анализи и обвинения. Да истина е, че Ирландия с подобен пакет от мерки, приложени от „тройката“, успя много бързо да стабилизира икономиката, а при Гръция дълго време програмите не сработваха. Не трябва да се неглижират успехите на стабилизационните мерки – фискалната позиция значително се подобри – от 15,1% дефицит през 2009 г. на излишък през последната година; дефицитът по текущата сметка също беше намален с 15% за последните осем години, достигайки баланс през последните три години; бяха постигнати забележителни успехи и в реформите в здравния сектор, гъвкавостта на трудовия пазар, бизнес средата и данъчната администрация. В структурно отношение се разшири дела в икономиката на експортно ориентираните сектори – приносът на износа в БВП нарастна от 19% през 2009 на над 33% през 2017.
Въпрeки това, остават значителни проблеми. Основният проблем е това, че кризата не беше ясно диагностицирана, а и уроците от гръцката криза изглеждат ненаучени.
Най-често гръцката криза се обяснява с хронична фискална безотговорност и криене на данни за реалното състояние на фиска (истинският дефицит, съотнесен с БВП беше достигнал през 2009 г. 15% при 3% разрешен от Пакта за стабилност и растеж). Състоянието на публичните финанси е резултат от общото функциониране на икономиката и начина по който се управляват те. Първото обаче се подценява в обяснението на гръцката криза - икономиката има хронични структурни проблеми, които спасителните програми не могат да решат и в голямата си част те остават и след приключването на стабилизицаионните програми. Структурните проблеми на гръцката икономика не само гръцки, не са само и южноевропейски, а по-скоро европейски. Прекомерното осланяне на монетарната политика и автоматичните стабилизатори, липсата на политики, насърчаващи растежа, е хроничен проблем за европейската икономика.
Високите фискални дефицити на Гърция се дължат не толкова на нарастване на разходите, колкото на свиване на приходите. Традиционното неплащане на данъци и ниската ефективност на данъчната администрация (за което тя е възнаграждавана с високи заплати) не могат да скрият другата важна причина. Намаляването на приходите в бюджета на Гърция, въпреки високите данъчни нива, се дължи на немощта на икономиката и неспособността да се стимулира висок икономически растеж. В това отношение традиционно европейският подход да се държи голяма, високо платена и с висока социална сигурност (не задължително ефективна) държавна администрация беше доведено до абсурд в гръцката икономика. Това не само помпаше разходната част на бюджета, но водеше значителни части от работната сила включително младите хора да се насочват към администрацията, а не в производствения сектор. В резултат на трите програми бяха съкратени около 1 млн. работни места, но от държавната администрация по-малко от сто хиляди. Поддържането на скъпа и многобройна държавна администрация - този европейски феномен - има своята политическа основа – администрацията е сигурен избирател за тези, които флиртуват с нея.
Високата данъчна тежест и дългово бреме засяга най-вече средната класа, която постепенно се стопява при стриктните ограничителни мерки – процес, който също протече и при нас. Свиването на средната класа ограничава потенциала за икономически растеж, тъй като именно тя осигурява устойчивостта на вътрешното потребление и търсене, което основно захранва икономиката.
Неефективният и разрастващ се държавен сектор в повечето европейски страни, включително и в Гърция, също беше достигнал значителни размери, дърпайки икономиката надолу.
Структурните проблеми по-специално на южноевропейските икономики са и в неустойчивата отраслова структура, базирана на услугите и най-вече на сезонни икономически сектори като туризма. Тяхната чувствителност към външни фактори правят икономиката уязвима.
Гърция е не само съседна на българската икономика, но взаимните търговско-икономически връзки и интерграция на пазарите значително се ускориха с приемането на България в Европейския съюз. Силната обвързаност се проявява във взаимната търговия и инвестиции, в масовата емиграция към Гърция, значителния дял на гръцките банки върху българската банкова система и др. Въпреки силната обвързаност на двете икономики, българската икономика успя в значителна степен да абсорбира шока от гръцката криза, но ефектите на гръцката криза върху българската икономика са значими. В търговско-икономиченските отношения Гърция изостана в листата на търговските партньори намалявайки дела си в общата външна търговия на България от 9,6% през 2009 г. на 5,1% през 2017 г. Преди кризата търговията на България и Гърция растеше средно с около 10% годишно докато темповете дори и през последните години на възстановяване е около 4%. Неблагоприятно се отрази върху българската икономика кризата и върху търговското ни салдо, което отбеляза рекордно високи дефицити от около над 1 млрд. лв.
Забавянето на външната търговия със съседната ни икономика за осем годишния период е с около 80% спрямо динамиката преди кризата и с около 110% спрямо динамиката на нарастването на общата външна търговия на страната. Тази условна „загуба“ на външно-търговски оборот е в диапазона между 3,4 и 4,9 млрд. лв., което има негативен ефект върху българската икономика.
Сривът на инвестициите от Гърция, започнал още от втората половина на 2007 г. и по-силно изразен през периода 2009-2015 г., също допринася за забавянето на българската икономика. Емиграцията към Гърция значително намаля в периода на кризата като връщащата се миграция нарасна. Българските имигранти в Гърция трансферираха след 2010 г. към България спестявания средногодишно от около 61 млн.щ.д., а през последните години нараснаха обратните трансфери на гръцки спестявания от България към Гърция.
Кризата на гръцката икономика показа, че механизмите за макроикономическо наблюдение в ЕС, правилата за ограничаване на дълга, инфлацията, публичният дефицит са неефективни. Особено обезпокоително е, че при всичкия прехвален капацитет на ЕЦБ и Европейската комисия, на множеството икономически „тинк-танк“ мъдреци – никой не предвиди кризата в Гърция. ЕС се оказа неподготвен да решава такива мащабни икономически и социални проблеми – нито институционално, нито финансово. Най-важното е, че начинът, по който се спасяват изпадналите в затруднения страни, съдържа елементи на т.нар „морален хазарт“. Сигурността, че каквато и безотговорна икономическа политика да води една държава-членка, насърчава именно такава политика, тъй като вече има финансови и институционални механизми за спасяване.
И още един важен за нас урок - еврозоната не е и не може да бъде предпазен механизъм за кризи, нито пък гаранция за икономическа стабилност и просперитет. Националната икономическа – фискална и структруна политика определят доколко членството в еврозоната ще засили стабилността, икономическия растеж и сближаването.
Гръцката дългова криза ще се преподава дълги години в учебните програми. Публичен дълг се натрупва много бързо. Гърция почти удвои дълга си от около 100% от БВП на около 180% само за 7 години, а капацитетът на икономиката да изплаща такъв огромен дълг е твърде ограничен.
С икономически растеж от 1,9% тази година и едва 2,3% очакван през 2019 г. и следващите години (според прогнозите на Европейската комисия), едва ли страната ще може да преодолее дълговото бреме. Без радикални структурни реформи, насърчаващи икономическия растеж, гръцката икономика ще остане болната икономика на ЕС.
Банковата система на Гърция остава уязвима и през следващите години ще трябва да се справя с процесите на консолидация, загуба на депозити, необслужвани кредити и слабо търсене на кредити. Основен проблем остава доверието в системата във връзка с въведения през 2012 г. капиталов контрол, а по-високите лихви по кредитите, в сравнение с другите държави от еврозоната, ще влияят върху конкурентоспособността на гръцките стоки и услуги на единния европейски пазар.
Въпреки изтичането на стабилизационните програми, гръцката икономика ще бъде под засилен мониторинг от страна на европейските институции. Съгласно европейската правна рамка Гърция ще бъде поставена под наблюдение поне докато изплати 75% от полученото финансиране. Т.нар „ засилено наблюдение“ влиза в сила след изтичането на програмата за стабилизация на Европейския стабилизационен механизъм. Остава неясно как ще действа този механизъм и дали Гърция ще има достъп до допълнителни ресурси в този период под различни форми на предпазни финансирания. Страната се върна и в регулярния мониторинг и координация на икономическата политика в рамките на Европейския семестър на 21 август 2018 г. Ясно е, че Гърция ще получи значителна техническа помощ от ЕС за подобряване на политиката си и за функционирането на администрацията – 32 проекта по т.нар. „ Програма за подкрепа на структурните реформи“.
Доколко всички тези мерки ще помогнат на гръцката икономика – остава да видим, във всички случаи съживяването на гръцката икономика ще даде допълнителен тласък за българската икономика и конвергенцията.
Цялата статия в Еconomic.bg може да бъде прочетена на: