Какви ще са последиците за България от влизането в Еврозоната
След една доста силна 2017 година, когато икономическият растеж в Европа бе най-висок след финансовата криза, икономиките на държавите отбелязват значителен спад от началото на тази година. Това потвърждава страховете на мнозина за известно забавяне в Еврозоната. И може би това нямаше да влезе в дневния ни ред, ако не бяхме на първа линия пред вратата на валутния съюз. Говоренето за присъединяването към Еврозоната значително се повиши през последните месеци и това е съвсем нормално – очакваме да се случи още от влизането на България в ЕС и вече всички показатели показват, че можем. Но остава въпросът – трябва ли? И ако да – сега ли?
Според данни на Евростат растежът на икономиката в Еврозоната от края на миналата година е едва 0.4%. На годишна база, обаче, БВП намалява от 2.8% до 2.5%. Основният въпрос, който в момента вълнува икономистите, е дали този тренд, свързан до голяма степен с намаляване на износа от Германия и на индустриалното производство, е само временно явление, или ще доведе до трайни негативни последици в икономиките на държавите. Прогнозите на ЕЦБ са инфлацията да не надхвърля 2% и според повечето анализатори икономиките на Еврозоната са достатъчно силни да устоят на евентуално нарастване на инфлацията. Но дали това действително ще е така, зависи от редица икономически и външно-политически фактори.
Кое може да доведе до негативни промени в икономическия растеж?
До голяма степен бъдещите тенденции ще се предопределят както от индивидуалните възможности на всяка една държава, така и от външнополитическите условия, като евентуална търговска война със САЩ и същевременно лошите климатични условия през последните години. Определено, регистрираният спад в икономиката на Еврозоната от началото на 2018 година се дължи на студеното време, тежкия грипен сезон в Германия и стачките във Франция.
Наред с тези фактори, трябва да се отбележат и сериозните диспропорции в процента на безработицата. По данни на Евростат в някои държави той е значително под средния за ЕС, като Чехия – 2.9%, и Германия – 3.8%, докато в други страни трайно се регистрират високите нива на безработица – особено в Испания, където тя достига 17% и в Гърция – близо 22%. Въпреки че общият процент на безработица в ЕС за 2018 г. е близо 7%, държави като Испания и Гърция, следвани от Италия и Франция, където безработицата е над средната в ЕС, будят притеснения за общия ефект в Еврозоната и състоянието на икономиките на всички държави в Съюза.
Според изследвания на Делойт, износът е намалял от началото на 2018 г. в резултат на силната позиция на еврото и цялостното забавяне в световната търговия. Наред с това, корпоративните инвестиции нарастват, докато потреблението намалява значително, отбелязвайки най-ниски нива през последните 10 години – от 9.2% през 2017 година, сега то е спаднало на 8.4%. Една от най-значимите заплахи за потреблението е нарастващата инфлация. Съществуват и някои регионални политически рискове като трудния Brexit.
Антиевропейската реторика на новото италианско правителство и неговият популизъм вече поставят под въпрос оставането на Италия в Еврозоната и спазването на нейните правила. В Германия също възникват вътрешнополитически процеси на нестабилност, породени от разногласията на управляващите консерватори за миграционния проблем и политиките за бежанците. Политическата обстановка и управлението в Европа, и в Еврозоната като цяло, са доста усложнени.
От друга страна, бизнесът подкрепя ЕС и неговото развитие. Според последните изследвания на фирми в Германия, 2/3 от тях са за по-голямата централизация и взаимодействие в Съюза и само 12% са в подкрепа на запазване на националното ниво на компетенции при взимане на решения.
Какви ще са последиците за България от влизането в Еврозоната?
В общоисторически план, въвеждането на еврото е довело до засилване на неравенството – по-слабите страни отслабват, особено тези, които бяха засегнати най-много от кризата – Португалия, Испания, Италия и Гърция. Разглеждането на позитивни примери като Естония и Словакия не е достатъчно, за да вдъхва спокойствие и положителна нагласа в очакванията, още повече, че за това трябва да търсим и сходства между България и тези държави, а такива определено не изобилстват.
Не можем да се заблуждаваме, че на фона на общите прогнози за влошаване на икономическите показатели в Европа, влизането на България в Еврозоната или в т.нар. ERM II ще бъде без сътресения. Без да се колебаем и без да спекулираме излишно, можем да очакваме, че присъединяването на България към Еврозоната може да доведе до първоначално намаляване на доходите. Това ще е както в резултат от тенденциите за влошаване на пазара на труда, така и като следствие от необходимостта за намаляване на социалните разходи на правителството като начин за спазване на определените изисквания по отношение на бюджетния дефицит. За да създаде буфер за поемане на по-високите разходи, правителството ще трябва да ги осигури по един от трите начина – по-високи данъци, поемане на допълнителен дълг или инициирано от БНБ печатане на пари. Заради валутния борд обаче, третата опция сега не е възможна, но след премахването на борда и преминаването към еврото, ще бъде. При най-лошия сценарий, влизането на страната ни в Еврозоната би могло да доведе и до фискална криза.
Другото следствие, което можем да очакваме, е известно покачване на инфлацията, нарастване на цените на потребителските стоки и услуги и оттам - спад в потреблението. Колко и какъв точно ще бъде този спад е трудно да се прогнозира, тъй като върху това ще окажат влияние всички фактори, които споменахме вече по-горе, но определено ще го има и той не може да бъде избегнат или подценяван.
Разбира се, общите очаквания са, че след влизането ни в Еврозоната ЕЦБ ще осигури по-евтин ресурс за кредитиране, съответно по-ниски нива на лихви и на риска в банковата система, както и повече възможности за инвестиции. Въпросът е на каква социална цена и как точно ще бъде усвояван този ресурс.
Въпросителните на този етап остават много и са сериозни. Влизането на България в Еврозоната крие своите рискове, които биха могли да имат интензитета на кризата в Гърция и последиците от нея. Всичко зависи доколко отговорни ще бъдат решенията, взети от управляващите по отношение на фискалната ни политика, както и от цялостните икономически и политически процеси в ЕС, както и конкретно в Еврозоната. Затова от тук насетне трябва да си изиграем картите много добре и да преценим доколко сме готови.
Приемането на еврото не е задължително и непременно условие за икономически просперитет. В ЕС, а и в Европа като цяло, има държави които отчитат стабилни нива на икономически растеж дори и в годините на кризата, а не са членки на Еврозоната. Прекрасен пример за това са Полша и Чехия, където нивото на безработица е между 2% и 4%. Както казва американският нобелов лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц: „Еврото е човешко дело. Неговите очертания не са резултат от неумолимите закони на природата. Еврото може дори да бъде изоставено, ако се наложи“.
Конкретно за България успехът на този проект зависи от разумната макроикономическа политика и решението трябва да е подчинено на правилна оценка на потенциалните рискове и последици за обществото. Независимо от крайното решение – влизане в Еврозоната или не, страната ни ще трябва да адаптира един нов икономически модел, който да гарантира социална стабилност.
Материалът е изготвен специално за Economic.bg от Доц. д-р. Юлия Добрева. Тя е един от най-изявените преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Икономика“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета, която предстои да се открие официално през есента. Тя е специалист в сферата на политическата икономия, макро и микроикономиката, публичните финанси и глобалистиката. Автор е на редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие, глобалната икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния и др. Има дългогодишен опит в банковата сфера, което я поставя във фокуса на последните тенденции във финансовата и икономическата сфера. Била е финансов анализатор в Централна кооперативна банка, Съветник на основния акционер на Търговска банка Д АД, а понастоящем е ръководител отдел в дирекция Корпоративно банкиране в същата банка.
Статията в Economic.bg може да го прочетете на: https://www.economic.bg/bg/news/10/kakvi-shte-sa-posleditsite-za-balgariya-ot-vlizaneto-v-evrozonata.html