В България финансовите иновации идват с 10 години закъснение, отчита финансовият форум, организиран от Асоциация Банка на годината и ВУЗФ
България изостава от глобалните иновации във финансирането с десет години, но това не е задължително лоша черта. То дава възможност да се избегне фазата на грешките и да се превключи директно на доказалите се като работещи решения за потребителите. Около тази теза се обединиха участниците на финансовия форум "Иновации", който се проведе на 14-ти юни в София за трета поредна година, организиран от Асоциация банка на годината (АБГ)и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Форумът беше открит от председателя на АБГ Валентин Панайотов, от ректора на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов и от подуправителя на БНБ Нина Стоянова. Събитието привлече целия финансов и банков елит на България, представители на академичните среди, на международния банков сектор. Модератор на втория панел беше изп. директор на ВУЗФ гл. ас. д-р Радостин Вазов.
Според представените по време на форума изследвания статуквото на банките в България все още не е застрашено от конкуренцията на финансови компании, но в средносрочен план перспективите са те да отхапят сериозен дял от бизнеса им, като най-напред това ще се усети в сегмента на потребителското финансиране.
До 18 септември Българската народна банка (БНБ) ще пусне сайта, на който ще могат да се сравняват банковите такси. Дотогава трябва да бъдат приети необходимите промени в законодателството. Това заяви Нина Стоянова, подуправител на централната банка и ръководител на управление "Банково", при откриването на форума. В края на юли се очаква да отпадне и практиката по докладване в БНБ на сделки и плащания между местни и чуждестранни лица, както и на презграничните преводи над 100 хил. лв. Тези промени идват по линия на европейски директиви, но наред с тях секторът се готви усилено и за настъпването на глобалните тенденции в банкирането.
Очакванията в индустрията са, че заради включването на финансовите компании на пазара през следващите 10 години приходите на банките от потребителското кредитиране ще пострадат с 40%, а печалбите им - с около 15%. Това няма да е резултат на "откраднатите" клиенти, а от изтритите маржове от лихви, такси и комисиони. Освен заплахи конкуренцията и дигитализирането носят и ползи за банките - прогнозите са, че благодарение на тях ще има свиване с 30% на разходите и значително подобрение на ефективността.
Петър Андронов, изпълнителен директор на Сибанк и председател на Асоциацията на банките в България, каза, че на този етап в бранша нямат единна стратегия за противодействие на негативната за тях тенденция. Според него е възможно да се окаже, че оставането в открита конкуренция между традиционните играчи и новите участници на пазара е по-добрият вариант, отколкото банките да се мъчат да поглъщат финансовите компании, които застрашават бизнеса им. Като по-малки и гъвкави съперниците им имат възможност бързо да се развиват като посредници на финансови услуги, но нищо не им гарантира, че в даден момент няма да попаднат под същите тежки регулации като банките и така състезанието да свърши.
Инвестициите във финансови иновации глобално са за 20 млрд. долара, насочени към 12 хил. активни компании. "95% от тях вероятно ще фалират, но останалите, които ще продължат напред, ще рамкират съвсем различни правила на банкиране", прогнозира Петър Андронов. Той каза още, че в България не сме в авангарда на финансовите технологии, но това не е притеснително, защото големите въпроси, пред които е изправено банковото посредничество, няма да се решат на наша територия.
"България, бидейки в периферията, винаги е имала привилегията да се учи от грешките на другите", допълни Левон Хампарцумян, генерален изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. "Биткойн изгоря, но блокчейн остана и е възможно да предизвика съществени промени в системите за разплащания. В определени сегменти въпросите ще се решават като поредица от бързи мачове. Нещо ще изгрява, залязва и онова, което остава, ще се ползва от традиционните играчи на пазара", каза още Хампарцумян. Той коментира и защо не е притеснително, че въпреки бързия интернет в България едва 5% от потребителите ползват онлайн банкиране. "Неравномерното развитие на държавата - териториално и обществено - от гледна точка на мотивация, достъп до образование, е съществено и това е много по-голям проблем, отколкото каквото и да е технологично развитие. Защото, ако само 20% от населението се ползват от новите технологични достижения, а останалите тънат в мъглата на XX век, няма да стане каквото и да било."
„Пред банките предстоят интересни години”, прогнозира главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. Все повече потребители са онлайн по всяко време. Затова банките трябва да се приспособяват към тази промяна, допълни тя. По думите й ако се направи сравнение в Европа интернет банкиране използват средно 46% от хората, то у нас процентът е едва 5 на сто. „Това ни дава преимуществото да направим по-адаптивни продукти, които да се впишат в нашите местни реалности”, посочи директорът на Пощенска банка.
„Посоката, по която работим, е възможност за достъп до банкови продукти и услуги чрез всички канали в една обща дигитална екосистема. За банките това е бъдещето, което ние виждаме и останалите по-развити банки в Западна Европа вече са достигнали“, обясни Петя Димитрова.
Според нея характерното в България е, че клиентите все още наблягат на традиционните офиси за търсене на информация и обичайните продукти и услуги, като остават далеч от мобилното банкиране.
По думите й голямата разлика е сигурността, защото цялата тази революция води до големия въпрос за доверието и сигурността на системите на банките и защитата на техните потребители.
„70% от хората търсят по традиционни канали, като например отиват директно в офисите на банката. Дигитализацията цели клиентите да бъдат по-удовлетворени. Стремим се продуктите да са прости, персонализирани, а услугите да са автоматизирани и да са достъпни по всяко време и от всяка точка на света. Новите технологии трябва да водят към персонално отношение към клиентите“, подчерта още Петя Димитрова.
„Един от основните проблеми е фактът, че потребителите много трудно се ориентират и имат нужда от съвет каква услуга да изберат и как да управляват парите си”, обясни от своя страна генералният директор на Hewllet Packart Enterprise България Ираван Хира. Според него най-важното е банковите услуги да бъдат персонализирани, а цифровизацията е само средство да постигнем това.
Източник: Capital.bg, Economymagazine.bg
Всичко за форума и презентациите на участниците можете да откриете на http://finance-ino.vuzf.bg/.