ВУЗФ взе участие в срещата между науката и бизнеса
На 16 февруари т.г. се състоя среща на тема „Научноизследователски приоритети и проекти в сферата на фармацевтичната индустрия и и публично-частното партньорство“. Тя бе организирана от Министерството на образованието и науката в партньорство с Българската генерична фармацевтична асоциация (БГ ФармА) и се състоя в залата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Доц. Евгени Евгениев, зам.-ректор по европейските проекти и продължаващото обучение на ВУЗФ, представи пред аудиторията своя презентация, посветена на глобалните динамики на фармацевтичния пазар и научно-изследователската и развойна дейност.
В дискусията, инициирана от проф. Костадин Костадинов, зам.- министър на образованието и науката, участваха г-н Владимир Афенлиев, зам.-председател на БГ ФармА, Тодор Няголов, представител на водещата канадска компания Фармасайънс, , Тодор Младенов, представител на София Тех Парк АД, чл.кор.проф. дбн Илза Пъжева от Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН и член на научно-експертния съвет към София Тех Парк, доц. д-р Нели Косева, директор на Институт по полимери, Златина Карова, директор на Дирекция „Наука“, учени от водещи научни институти на БАН и университети.
В своята презентация доц. Евгениев отбеляза някои водещи глобални тенденции, включително наблюдавания растеж в основните десет национални фармацевтични пазари между 2010 г. и 2014 г. Висок ръст от около 11 % (средногодишно) се отбелязва на бразилския пазар (въпреки че 2012 г. е с отрицателен растеж), а китайският пазар бележи ръст от 16 % средногодишно. В САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Италия и др. се отбелязва по-скромен ръст от 1-3 % средногодишно.
Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 106 млрд. евро, според данни на STATISTA за 2006 г. и се наблюдава непрекъснато покачване в периода до 2015 г. Нещо повече, темпът на растеж е положителен, като през 2020 г. се прогнозира растеж на разходите с 50 % за НИРД в рамките на 160 млрд. щ.д. Интересен за отбелязване факт е, че топ 10 фармацевтични компании (сред тях са Novartis, Roche, Pfizer, Merck & Co, Johnson & Johnson и др.) отчитат около 70 млрд. щ.д. ивестиции в НИРД за 2020 г. Т.е. съществува голяма концентрация на компании, които правят високи разходи в НИРД дейности във фармацевтичната индустрия. Важно е да се отбележи, че НИРД дейностите са вече силно застъпени и сред генеричните производители, които търсят висока добавена стойност във фармацевтичното генерично производство. Т.е. компаниите, включително и тези в България, търсят възможности да комбинират молекули от 2-3 вече изтекли патента, за да направят успешен генеричен продукт.
Заместник-министър проф. Костадин Костадинов очерта приоритетите на МОН за финансиране на консорциуми от бизнес и научни институти/университети към Фонд „Научни изследвания“ по приоритетни теми, които могат да имат силен ефект на приложение във фармацевтичния пазар. Всъщност, потенциални за научноизследователската работа теми са свързани с онкологията, терапии, свързнаи с третирането на диабета, болката, антибактериалните терапии, респираторните проблеми, дерматологията и др. Това са всъщност най-големите сегменти на фармацевтичния пазар, които отчитат огромни продажби през 2014 г. В онкологичния сектор например, продажбите на лекарства и терапия възлизат на близо 75 млрд. щ.д. за 2014 г., докато в дерматологичния, възлизат на близо 30 млрд. щ.д.
Проф. Костадинов отново наблегна на факта, че бизнесът дава повече пари за наука и тъй като той е по-близо до пазара, е в състояние по-добре да определи и приоритетите за НИРД дейности.
Заместник-председателят на БГ ФармА изрази своето задоволство от срещата и отправи редица предложения за това как може бизнесът да си сътрудничи с науката. Такива предложения бяха отправени и от други учени.
Дискусията, модерирана от доц. Евгени Евгениев, фокусира и върху няколко други теми, като например подкрепата на студенти за научноизследователска работа в университетите по проекти, финансирани от бизнеса; интелектуалната собственост и нормативната уредба, регулираща отношенията между бизнеса и академичните центрове в различни научни проекти; необходимостта и ролята на офисите за технологичен трансфер; навлизането на ИКТ софтуера във фармацевтичната индустрия и телемедицината; предоставянето на ваучери за студенти, които работят по научни теми; разработването на научни теми в сферата на сърдечно-съдовите заболявания, които са на първо място в България и др.
Проф. Костадин Костадинов обобщи идеите на срещата и допълни, че приоритетните теми и проекти са все още отворени за дискусия. През март месец предстои друго значимо събитие съвместно с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, което ще акцентира върху участието на бизнеса и науката в нови европейски инициативи, като това на Innovation Medicine Initiative.