Доц. д-р Евгени Евгениев на конференцията "Европейски пари за българския бизнес - научени уроци от първия и предизвикателства през втория програмен период"
Доц. д-р Евгени Евгениев, заместник-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение във ВУЗФ, взе участие в конференцията „ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС – научени уроци от първия и предизвикателства през втория програмен период“, която се проведе на 12-ти февруари. Конференцията бе организирана от Българската стопанска камара и Професионалната асоциация “Европейски и национални програми за развитие“ (ПАЕНПР). Във форума взеха участие заместник-министрите на труда и социалната политика и на образованието Зорница Русинова и проф. Николай Денков, представители на администрацията на Оперативните програми и на браншови и регионални бизнес организации, консултантски фирми, настоящи и потенциални бенефициенти по оперативните програми.
"Евросредствата са своеобразен "допинг", но бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", каза председателят на БСК Божидар Данев по време на конференцията и допълни, че е важно какво е постигнато благодарение на средствата от ЕС, а не колко пари са усвоени. "Предходният период разглези бизнеса, че европейските пари са донорски и не трябва да се връщат и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна”, каза г-н Данев. Според него у българския бизнес има страх от инвестиционни начинания, основна причина за което е, че банковата система оценява много тежко политическия риск в страната. Доказателство за това е, че при над 40 млрд. лева спестявания на населението и бизнеса в банките, лихвите по депозитите са под 1%, а в същото време лихвите по бизнес кредитити са средно 9,8%.
Председателят на ПАЕНПР Атанас Кирчев отбеляза, че около 1/4 от проектите, финансирани по ОП "Развитие на конкуретноспособността на българската икономика", нямат реално никакво продължение след приключване на финансирането. Според Кирчев съфинансирането с над 50% води до т.нар. "инвестиционна безотговорност" у бизнеса и изкривява пазарната среда.
Недостатъчно ясните и категорични критерии за оценка на проектните предложения, твърде голямото забавяне от страна на администрацията на същинската оценка на проектите, както и изключително рестриктивният подход при администрирането на одобрените вече проекти бяха откроени като основни проблеми при изпълнението на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", ОП „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата за развитие на селските райони. През приключилия програмен период това бяха трите оперативни програми, чрез които бизнесът можеше да усвоява средства от европейските фондове.