Доц. д-р Евгени Евгениев и Михаела Михалева за срещата на СБ във ВУЗФ
Среща на Световната банка във ВУЗФ
Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) се превърна в една от най-активните академични институции в България в диалога с правителството и бизнеса по-отношение на политики във важни сфери на влияние върху икономическия живот в страната. ВУЗФ е основен организатор на събития в областта на бизнеса, икономиката, иновациите, образованието и науката. В средата на септември тази година, ВУЗФ и Световната банка организираха работна среща на тема „Потенциал на България за устойчив растеж и споделен просперитет“. Срещата бе част от консултациите, които Световната банка провежда в България във връзка с изготвянето на новата стратегия за партньорство със страната. В рамките на тези консултации международната финансова институция очаква да научи повече от всички заинтересовани страни кои биха били приоритетните области за развитие на България в дългосрочен план до 2020 година.Доц. Григорий Вазов, Ректор на ВУЗФ, приветства в аудиторията на ВУЗФ около 50 представители на частния сектор и академичните среди. Г-н Тони Томпсън, представител на Световната банка за България, Словакия и Чехия, направи кратка презентация, която отбеляза големите предизвикателства в работата на правителството в сферата на здравеопазване, образование, социална сфера и подобряване на инфраструктурата. Икономическият ръст в България се е забавил и с настоящите нива на растеж страната ни няма да достигне европейските стандарти за качество на живота в рамките на едно поколение, стана ясно от презентацията на г-н Томпсън. България е сред страните с най-рязко намаляване на населението в работоспособна възраст в света. Тези негативни тенденции налагат нуждата от нови двигатели, които да гарантират по-бърз, всеобхватен и устойчив растеж на икономиката.Доц. Евгени Евгениев, зам.ректор на ВУЗФ, модерира последвалата дискусия. С изявления се включиха г-н Ангел Джалъзов, зам. председател на Комисия за финансов надзор, проф. Камен Спасов, бивш зам.министър на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, г-н Огнян Траянов, изпълнителен директор на ТехноЛогика, г-н Костадин Стоилов, бизнес консултант, които акцентираха на проблемите в областта на бизнес регулирането, съдебната система и необходимостта от постоянен мониторинг и контрол на работата на публичната администрация. Доц. Даниела Бобева, преподавател във ВУЗФ и бивш вицепремиер, посочи че оценката на Световната банка за развитие на икономиката е твърде негативна, при положение, че страната запази финансова и фискална стабилност след 1998 г. Доц. Станимир Димитров, преподавател във ВУЗФ, отбеляза, че пенсионната реформа е също голямо предизвикателство, което вероятно ще има нужда от подкрепа и от страна на Световната банка. Доц. Евгени Евгениев, подчерта необходимостта да се акцентира и на подобряване на иновационната система. Доц.Виржиния Желязкова, зам.ректор на ВУЗФ, също взе участие в дискусията с акцент върху образователната реформа и необходимостта стратегиите, особено в сферата на висшето образование, да преминат в изпълнение с дългосрочен ефект. Ръстът в икономиката на България се забавя и страната ни трябва да търси нови двигатели на растеж – това е един от най-важните изводи, направени по време на работната среща. Световната банка открои три ключови политики на трансформация, насочени към подобряване на управлението, на уменията на населението, както и на начина, по който се изразходват обществените разходи. Първата от тях включва създаването на по-качествена институционалната и правна рамка, втората обхваща разнообразни начини за повишаване конкурентоспособността на населението на пазара на труда, а третата е насочена към по-ефективното използване на публичните средства.По време на работната среща беше направено и проучване сред гостите на форума. Събирането на емпирични данни за количественото изследване бе извършено посредством метода на пряката анкета. Извадката е неслучайна, нецелева и е използван моделът „на отзовалите се“. Броят на респондентите, взели участие в допитването е в размер на 35 души – представители от различни сфери на бизнеса в България, работодателските асоциации и академичната общност. Целта на анализираното допитване бе очертаването на обща картина от проблеми пред икомическия просперитет на страната.
На въпроса: „Коя е най-важната област за реформи в България“ отговорите на респондентите се обединяват около три проблемни системи: бизнес регулации, съдебна система и здравеопазване. (Фиг.1) На фона на категоричната заявка за реформи в трите области, посочени от над 80% от запитаните, иновациите, образователната система и социалната система се явяват със значително по-нисък приоритет. В един от последните си доклади Световната банка отчита положителни промени в бизнес средата в България, свързани с улесняването на стартирането на бизнес и намаляването на таксите за регистрация, трансграничната търговия и уреждането на несъстоятелност, но въпреки това страната изостава в класацията „Doing business“с две позиции от миналата година- спад от 36-то на 38-мо място.[1]Тази оценка се подкрепя и от мнението на голяма част от респондентите, считащи областта за една от най-належащите за реформиране. Високите проценти, които са получили съдебната система и здравеопазването сапоказателни за нивото на доверие в институциите и оценката на качеството на живот от българските граждани.
Факторът, който почти всички респонденти посочват като главен проблем пред икономическия растеж на България е корупцията, избран от 97%. (Фиг.2) Проблемите в съдебната система и наличието на корупция са основна пречка както за ефективното прилагане на законите, програмите и политиките на правителството, така и пред гражданите да упражняват пълноценно правата си.Липсата на доверие в институциите се подкрепя и от високия процент определили политиката на страната като несигурна и забавяща икономическия растеж на страната – 86%. Тези фактори са свързани помежду си и следва да се разглеждат като част от широобхватна реформа, залегналата вдългосрочната политика на страната.
Административната тежест за малките и средни предприятия се подрежда на трето място. Според обобщени данни от отчета към 30.06.2015 г. по изпълнение на Третия план за действие за намаляване на административната тежест върху бизнеса, същата е спаднала с 14,6 млн. лева годишно. Въпреки това, резултатите от изследването ясно подчертават необходимостта от последващи мерки.
Други често посочвани проблемни фактори от проучването са институционалния капацитет на публичната администрация и качеството на работната сила сътответно с 29% и 17%. Ефективността на публичната администрация е свързана със стабилността на институциите, качеството на услугите, осъществяването на диалог с гражданите, способност за справяне с обществени и политически предизвикателства. Качеството на работната сила и мотивацията за придобиване на по-висока квалификацията влияятна коефициента на заетост и възпрепятстват развитието на бизнеса и навлизането на чуждестранни инвестиции в сфери отчитащи недостиг на подготвени кадри.
На последно място като фактори забавящи икономическия растеж на България респондентите посочват политическата нестабилност, достъпа до кредити, макроикономическата нестабилност и качеството на инфраструктурата.
Едва 23% от запитаните смятат, че висшистите отговарят на изискванията на частния сектор. (Фиг.3) Преобладаващото мнение съвпада и с официалната статистика. На пазара на труда към този момент няма достатъчно кадри, със съответните квалификация и умения, които бизнеса търси. Най-много работни места има за хората със средно специално образование, но интересът към професионалните гимназии е твърде нисък. От друга страна, висшистите избират специалности с трудна реализация, в сфери като право, икономика и социални науки, където се отчита пренасищане на пазара. Търсенето на висшисти е най-силно в ИТ-сектора и аутсорсинг услугите.[2] Друг проблем, който се очертава и от резултатите на предходния въпрос е качеството на работната сила. Бизнесът в България отчита липса на качествено подготвени специалисти, което е свързано не само с личната мотивация, но и със слабите страни на образователната система. Противоречие се поражда от факта, че резултатите от допитването очертават качеството на кадрите и връзката между университетите и бизнеса като проблемни области, а в същото време належащата нужда от реформи в образованието (фиг.1)е посочена от едва 14% от отговорилите.
Въпросът дали България ще достигне средните европейски стандарти до 2020 г. е поставен с общ характер и изобразява нагласите на респондентите за бъдещето на българската икономика. Оптимизъм се наблюдава в едва 17% от запитаните, докато 83% отговарят негативно. (Фиг.4) По отношение на жизнения стандарт перспективата за достигане на средния в Европа е доста ограничена. Демографската криза и намаляването на работоспособното население налагат увеличение на производителността на населението за постигането на устойчив растеж и ускоряване на изравняването на доходите с тези в Европа.
В заключение на анализираните данни, като положителен резултат може да се отбележи ясното обединяване на мненията на участниците в проучването, представляващи частния сектор, академичната общност и работодателските организации. Като най-важни въпроси пред икономическото развитие на България се определят нуждите от реформи в съдебната система, бизнес регулирането и здравеопазването, както и намаляването на отрицателното въздействие на фактори като корупция, административна тежест и несигурна политика. Нужна е работа за заздравяване на връзката между бизнеса и образованието, която увеличава своето значение в условията на демографска криза и неясна перспектива за постигането на просперитет за бъдещите поколения.
ВУЗФ сътрудничи със секторни министерства, посолствата на Република Корея, Израел, Дания, САЩ и др., както и с бизнеса в т.ч. Софийска търговско –промишлена камара www.scci.bg. Две от последните събития от тази година на ВУЗФ в областта на иновациите привлякоха значителна аудитория и имаха сериозен отзвук в публичното пространство. В началото на юни тази година, в сътрудничество с Посолство на Република Корея в България, ВУЗФ организира форум, който постави акцент на иновациите, образованието и науката в Република Корея (http://ino.vuzf.bg/korea/). През април тази година, ВУЗФ в партньорство в Посолството на Израел в България, организира форум, на тема „По стъпките на израелския модел за иновации“ (http://ino.vuzf.bg/israeli/?page_id=10).