Жельо Христозов: Застраховката срещу безработица - какво трябва да знаем
В условията на икономическа несигурност този продукт може да реши много проблеми, смята Жельо Христозов, преподавател във ВУЗФ. Статия в Investor.bg
През последните месеци на пазара все повече навлиза един доскоро непознат продукт - застраховката срещу безработица. Тя се превръща в основна част от процеса на отпускане на кредит - така банките се предпазват от рискове, свързани с икономическата криза, а кредитополучателите получават защита при неприятно стечение на обстоятелствата. И така - какви предимства дава застраховката срещу безработица и какво трябва да знаем за нея?
Застраховката срещу безработица е сравнително нов продукт на българския застрахователен пазар. Тя спада към продуктите от групата на застраховките срещу финансови загуби, като е пряко свързана със загубата на постоянни, периодично повтарящи се доходи на едно лице – най-често работна заплата при трудови правоотношения.
Все още застрахователите не я предлагат масово за отделни физически лица, а за определена група, обединена по някакъв критерий, например кредитен портфейл на банка, съвкупност от лизингополучатели на дадено лизингово дружество, или персонала на дадено дружество. В последния случай става въпрос за големи индустриални предприятия и подписани колективни трудови договори и синдикални споразумения.
Доскоро застраховката се предлагаше на лица само при получаване на кредит от финансова институция, като застрахователят поемаше отговорност да погаси дължимите от тях вноски (главница и дължими лихви), в случай, че те бъдат съкратени. Застраховката срещу безработица е рационален начин за компенсиране на финансовите затруднения, които могат да възникнат вследствие на уволнение и появилата се невъзможност от страна на застрахования да обслужва ползвани от него кредити.
Днес някои застрахователни дружества започнаха да я предлагат и за отделни физически лица, без условие за ползван кредит или закупени стоки на лизинг. В този случай обезщетението ще се получи от застрахования, а няма да се изплаща на финансова институция. Застраховката предлага обезщетение при евентуално съкращаване на лицето.
Съкращението може да е продиктувано от финансови затруднения на фирмата и невъзможност от нейна страна да изплаща трудови възнаграждения, т.е. фирмата да е пред фалит. Възможно е и фирмата да няма нужда повече от подобен род специалисти (поради отпадане на пазари, бизнес или преструктуриране) и да съкращава съответни позиции.
Реализацията и в този случай е съпроводена със загуба на доход. Не се покриват рискове, свързани с доброволното напускане на работа от страна на застрахования или дисциплинарното му уволнение от работодателя (съгласно чл. 190 от Кодекса на труда).
На застрахованото лице се предлагат различни лимити на застрахователната сума. Минималната сума е равна на минималната работна заплата за страната, а максималната сума в различните компании е различна, но рядко надхвърля максималния осигурителен доход, т.е. 2000 лева.
Особеност при избора на застрахователна сума е тя да не надхвърля 70% от брутното трудово възнаграждение на, което лицето е получавало, докато е било трудово заето. Основанието за това е, че върху брутното възнаграждение то дължи осигуровки и данъци. Възможно е да се договори и застрахователна сума, равна на 100% от нетното му трудово възнаграждение, като се взима средната сума на възнаграждението за период от три месеца.
Стандартният период за получаване на застрахователно обезщетение е от два до шест месеца, но някои застрахователи предлагат като вариант и девет месеца. Идеята е, че едно активно дееспособно в трудово отношение лице би могло, ако има съответните качества, да си намери работа дори и за два месеца.
По-краткият срок стимулира ползващите се лица по застраховката да търсят по-активно работа. Тарифите на застрахователя, от които зависи и цената на застраховката, са диференцирани в зависимост от срока на получаване на застрахователното обезщетение.
Застрахователите предоставят възможност дължимата премия да се плаща както еднократно, при сключване на застраховката, така и разсрочено. На пазара могат да се срещнат и различни видове отстъпки, предлагани от застрахователите по тази застраховка.
Така например, ако съвкупността от застраховани лица (при груповите застраховки) или застрахованият (при индивидуални полици) са специалисти с висше образование, те могат да се ползват от определен процент отстъпки в цената, като не са редки случаите, когато отстъпките достигат до 10%, а дори и до 15%.
Важно условие за придобиване правото да получава застрахователно обезщетение по застраховка срещу безработица е лицето да представи удостоверение от Агенцията по заетостта, че е регистрирано като безработен. Застрахователите налагат това изискване, за да бъдат сигурни, че лицето не е напуснало работа доброволно, или че не е било уволнено – два риска, които са изключени по тази застраховка. Получаването на обезщетение по застраховка срещу безработица не е пречка лицето да получава и съответното полагащо му се обезщетение за безработица от Агенция по заетостта.
Правото на парично обезщетение за безработица имат лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца, преди прекратяване на осигуряването. Паричното обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното възнаграждение или осигурителен доход на лицето, върху който са внесени или дължими вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 месеца.
Застрахователите поставят и условия, на които следва да отговарят лицата. Кандидатите за застраховане следва да бъдат на възраст от 18 до 60 г., както и през последната година да имат сключен постоянен трудов договор с работодател. Не подлежат на застраховане лица, които се намират в родствени връзки с работодателя, лица на изпитателен срок, както и лица, които са пенсионери. Към момента на сключване на застраховката не трябва да има и писмено предизвестие от страна на работодателя за съкращение на кандидата за застраховане. Друго изискване е лицето да не е с придобита неработоспособност или да е било регистрирано в Агенция по заетостта през последните няколко години.
Застраховката срещу безработица може да се предлага и с допълнителни покрития над основното, което е загуба на доход, вследствие на съкращение. Такива допълнителни покрития са загуба на доход вследствие на: смърт, временна и трайна загуба на работоспособност от злополука или заболяване.
При реализацията на тези допълнителни рискове лицето придобива право да получи застрахователно обезщетение. Трайната загуба на работоспособност се доказва от Териториална експертно-лекарска комисия (ТЕЛК). При смърт на застрахованото лице поради злополука или заболяване, дължимото обезщетение се изплаща на законните наследници. Продуктите на някои дружества, с цел атрактивност, акцентират върху рисковия характер на застраховка „Злополука“ и предвиждат изплащането на двукратния размер на застрахователната сума в случай на смърт на застрахования.
Друг специфичен момент при застраховката срещу безработица е наличието на период на изчакване. Той се въвежда с оглед предпазване на застрахователя от злоупотреби от страна на застрахования. През периода на изчакване, който започва да тече непосредствено след сключването на застраховката, застрахователят се освобождава от отговорност. Периодът на изчакване за риска от безработица е 60 дни, а за допълнителните рискове, той е 30 дни за временна неработоспособност и няма такъв за рисковете смърт и трайна загуба на работоспособност.
С оглед на икономическото състояние на българския и световния икономически пазар, може да се прогнозира ръст на запитванията за подобен род застраховка. Тя е много атрактивна в условията на криза и единствено от гъвкавостта и креативността на застрахователите, работещи на българския застрахователен пазар, зависи колко застрахователи и при какви условия биха я предлагали в най-близко бъдеще.