За ВУЗФ

Tурската криза може да се отрази положително върху икономиката ни

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста
Tурската криза може да се отрази положително върху икономиката ни
Tурската криза може да се отрази положително върху икономиката ни
Tурската криза може да се отрази положително върху икономиката ни
05 Септември 2018

Доц. д-р. Юлия Добрева е един от най-изявените преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Икономика“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета, която предстои да се открие официално тази есен. Доц. д-р Добрева специалист в сферата на политическата икономия, макро и микроикономиката, публичните финанси и глобалистиката.

Води лекции и упражнения в бакалавърските курсове по дисциплините „Устойчиво развитие”, „Оперативен мениджмънт”, „Финансов мениджмънт”, „Управленско счетоводство”, както и в магистърските курсове по дисциплините „Поведенчески финанси“, „Глобалистика”, „Потребителско поведение”, „Банков риск мениджмънт” и „Мениджмънт на банковите разплащания” на студентите във ВУЗФ. Автор е на редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие, глобалната икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния и др.

- Г-жо Добрева, какво се случва с турската лира и означава ли, че сривът ѝ е начало на тежка икономическа криза?

- Този въпрос циркулира в глобалното публичното пространство вече няколко седмици и поражда съставянето на редица прогнози на икономически експерти за съдбата на турската икономика. Още по-вълнуващ е за нас, българите, поради съседските ни отношения и зависимостта на пазарите на стоки и услуги, особено в туристическия и земеделския сектор.  Спадът на турската лира, обаче, не е събитие от последния месец, а продължава вече две години - от август 2016 г.

Причините за постепенното обезценяване са нарастващия дефицит по текущата сметка, натрупването на чуждестранен дълг, както и авторитарното управление на президента Реджеп Таийп Ердоган и упорството му да държи ниски нива на лихвените проценти. Въпреки това, очевидно е, че рязкото потъване от миналата седмица има повече политически, отколкото икономически причини и видимо се влияе от позициите на двамата лидери – Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Осен това, остава не съвсем ясно дали освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън е действителният проблем за развихрилата се търговска война. Съвсем възможно е това да е само претекст, зад който стоят други интереси на САЩ, насочени към подкопаване не само на турската икономика, но и на икономиките на държавите в региона и този план да е отдавна замислен.

Обективно погледнато, според макроикономическите индикатори няма конкретни икономически причини за разразяване на трайна криза в страната. По данни на Евростат и Световната банка, турската икономика се нарежда на 17-то място в света по номинален БВП, който към 2018 г. е 849.5 млрд. щатски долара и на 13-то място по покупателна сила на населението. Към края на 2017 г. БВП на глава от населението се равнява на 26 453 щатски долара. За сравнение, в България БВП на глава от населението е 650 евро и това ни нарежда на последно място в ЕС, където средното ниво е 32 000 евро. Също така, към края на миналата година в Турция е отчетен 7% ръст на БВП, при средно 3.5% за ЕС. Най-голям принос за икономиката има секторът на услугите (64%), следван от индустрията (27%) и земеделието (9%). Основни държави, към които е насочен износът на страната са Германия, Великобритания, Ирак, ОАЕ,  Франция, Испания и Италия.

Съответно вносът се осигурява от Китай, Германия, Русия и Италия. По отношение на САЩ, вносът и износът са равни в процентно съотношение  (5.5%) и съпоставими с този на Италия, ОАЕ и Ирак. Интересен факт е, че по данни на сп. Форбс само в Истанбул живеят 37 милиардера, което поставя държавата на 5-о място в света по брой олигарси, а средната нетна заплата е 8 000 щатски долара. Около 32 милиона (или малко по-малко от половината от 83 милионното население) съставлява работната сила, а безработицата в Турция към м. март 2018 г. е 10%. Предвид факта, че голяма част от тази безработица е концентрирана в изостаналия източен регион, този процент е напълно приемлив и съответстващ на мащабите на икономиката и наличния човешки капитал. Според статистиката на ООН на ден в Турция се раждат над 2 000 деца, което прави средно над 800 000 на година. Всички тези данни сочат, че турската икономика се характеризира с динамичен темп на развитие и догонва нивото на много европейски държави.

На фона на тази икономическа обстановка е трудно да се разберат причините за развихрилата се буквално в  рамките на месец криза, който резултира в бързото обезценяване на турската валута – със 17% само за един ден (10 август, т.г.) и с 40% загуба на стойността й до момента спрямо американския долар. В резултат от подкопаването на националната валута, инфлацията нараства и само за един месец от юли 2018 до август 2018 от 15% достига 101%. Факт е, че само за една година около 5 000 турски граждани с имуществено състояние от над 1 милион щатски долара са напуснали страната в резултат от репресивната политика на правителството върху свободата на медиите, ограниченията върху чуждестранните инвестиции и обезценяването на турската валута. Факт е също така, че дефицитът по текущата сметка към 2018 година достига 7 млрд. щатски долара и е един от най-високите дефицити в световен мащаб, а турските банки и големи компании увеличават кредитите си, които са предимно в чуждестранна валута. За да финансира този дефицит и нарастващ дълг Турция ще трябва да намери около 200 млрд. долара на година. Но… не бива да се забравя и фактът, че Турция има верни, влиятелни и богати партньори в Арабския свят, сред които са Саудитска Арабия и Катар, а и не толкова за подценяване са търговските й отношения с Русия и Китай.   

Когато се разглежда състоянието на турската икономика е важно да се отбележи също, че от 2004 година и в резултат на амбициите на президента Ердоган за присъединяване към ЕС, Турция изпълнява критериите от Маастрихт за 60% публичен дълг. Освен това за периода от 2002 до 2011 г. бюджетният дефицит е намалял с повече от 10% и вече е под 3%. След този отчетен напредък, през 2012 и 2013 г. водещите агенции Муудис и Фич повишиха кредитния рейтинг на Турция. Сигналите за срив на националната валута обаче ги принудиха през май тази година отново да снижат рейтинга на южната ни съседка до т.нар.“junk“ статус.

- Къде са „пробойните“ в турската икономика?

- Много от анализаторите виждат причината за случващото се в политиката на президента Ердоган, концентрирана основно върху строителния сектор, където се говори, че той е позиционирал много приближени фирми от този бранш. Известен факт е, че настоящият финансов министър Берат Албайрак, който е и зет на Ердоган, преди да стане член на правителството е бил в управлението на една от най-големите строителни фирми в Турция - Чалък Холдинг. Проблемът с назначението му не се състои в явния непотизъм, сходен на модела на Тръмп, който назначи за съветници в Белия дом дъщеря си Иванка и нейния съпруг Джаред Кушнър. Проблемът е, че след заемането на поста финансов министър, Албайрак въвежда редица промени в данъчното законодателство, с което спестява милиони долари данъчни задължения на холдинга, който преди това е ръководел.

От началото на управлението на Ердоган през 2003 г. досега вече 15 години икономическият растеж на Турция се дължи главно на бум в строителството, осигуряващ над 20% от растежа на БВП на страната и предоставящ заетост на над 2 милиона турски граждани. Това мащабно строителство, включващо небостъргачи, молове и дори ново международно летище в Истанбул, е финансирано основно от кредити в чуждестранна валута, на ниски лихви и с осигурено допълнително държавно подпомагане. Според данни на Ройтерс, обаче, към м. май 2018 г. в Турция има над 2 милиона непродадени жилищни и административни сгради и след срива на националната валута строителните дейности рязко спират, защото повечето материали се търгуват в щатски долари. Според данни на правителството към края на 2016 година почти 90% от кредитите на строителните фирми в Турция са в чуждестранна валута. Само в Истанбул от 2008 година са построени 69 небостъргача с над 100 метра височина, метро, което минава под Босфора и ново летище, което е в процес на изграждане и според изчисленията ще струва над 10  милиарда евро. Интересно е да се проследи влиянието от срива на валутата – кредитът за новото летище, който през 2015 г. е бил 5.7 млрд. евро (или 18 млрд. турски лири) сега вече е 40 млрд. турски лири, т.е. двойно по-голям.

- Има ли решение за турската криза?

- Основното бързо и ефективно решение за овладяване на кризата е увеличаване на лихвите и въвеждане на валутен борд. Към момента обаче е очевидно, че Ердоган не симпатизира на тези мерки. Възможно е държавата да прибегне и до спасителен план на МВФ, по подобие на гръцката криза, но и това ще има своята цена. Друга карта, на която Турция би следвало да заложи е да увеличи износа си. Въпросът е към кой търговски партньор ще се насочи? Най-бързият начин за достигане на увеличение на износа е в търсене на пазари извън традиционните западни държави. Износът на Турция за ЕС прогресивно намалява и през 2013 г. достига едва 30%, но от началото на тази година отново е над 50%. От друга страна, влошените търговски отношения със САЩ биха могли да бъдат заменени с подобрени и засилени такива в лицето на Русия и Китай. При всички случаи плановете за действие са различни и предстои да видим какъв курс на управление ще поеме турското правителство за излизане от кризата. Със сигурност може да се твърди, че на този етап Турция е далеч от навлизане в рецесия и ситуацията би могла да бъде овладяна с разумни действия, а и Ердоган има интерес това да се случи в най-скоро време. Ако обаче негативните сигнали продължат без да се предприемат съответните оздравителни мерки, напълно възможно е до 1 година страната да навлезе в рецесия.

- Ще има ли отражение случващото се върху българската икономика?

- Разбира се, проблемите в южната ни съседка няма как да не се усетят и у нас. Конкретно негативно отношение върху българската, а и върху европейската икономика не се очаква да има. Всъщност, нормално е да се наблюдава увеличаването на вноса ни от Турция в резултат от обезценяването на турската валута, но това не би следвало да окаже влияние върху цените у нас. В банковата ни система също не би следва да се очакват проблеми. Реално прогнозите са за увеличаване на търговския обмен и на настоящия етап България би могла да спечели от засилване на сътрудничеството си с Турция в тази насока.

Интервюто в Economic.bg може да бъде намерено на: https://www.economic.bg/bg/news/10/turskata-kriza-mozhe-da-se-otrazi-polozhitelno-varhu-ikonomikata-ni.html

 
всички новини
Разработка от Калипърс