Ментално счетоводство
www.bgonair.bg
Д-Р БОЯН ИВАНЧЕВ е преподавател по бихейвиористични финанси във Висшето училище по застраховане и финанси, София.
Затягането на коланите, което ни налагат вече цяла поредица от правителства, е безсмислено и безпосочно.
Някой бил внесъл някакъв бюджет за някакво обсъждане? И какво по-точно се обсъжда? Бъдещето на България и българите, или просто натъкмяване на цифрите – поредното натъкмяване от поредното правителство. А макроикономистите изведнъж се втурват вкупом да критикуват или защитават цифрите...
А КЪДЕ ОСТАВА БЪЛГАРИЯ? Къде е щастието на българите, благоденствието? Или ние сме просто изпълнители на цифри? Бюджетът не е самостойна конструкция - той обслужва конкретна страна и народ и техните цели, които са значително по-дълги от една година.
Докога ще живеем и ще се хвалим с това, че имаме уравновесена макрорамка? Ние отдавна не сме под опеката на МВФ.Но въпреки това победоносно шества – от Костов до Борисов - разбирането, че трябва "да затегнем коланите". Това затягане е с цел абсолютно безпосочна икономия, за приоритети да не говорим. А разни тези от типа, че мозъчният хирург не може да получава повече от премиера, са просто националсоциалистически. Това не означава, че предлагам бюджетен дефицит извън нормалните 3% за ЕС. Но как с такива бюджети ще опазим мъждукането на българщината, ще накараме трудно родилите се хора да не си тръгнат от България? От 2001 има крехък ръст на родените деца у нас, като за 2009 броят им достига до 80 956. Но през 2010 тенденцията се пречупва и родените деца са 75 513 (според НСИ)...
НИЕ СМЕ МНОГО ДАЛЕЧ ОТ ТАВАНА на 60-те процента дълг/БВП. Дълг се взема, за да се гради (макар при нас да е насадено друго - за да се краде). Моля, не мислете, че предлагам гръцки вариант. Предлагам пробългарска политика, а не такава, която да върже цифрите и да ги презентира на форум в чужбина, където имат съвсем друга перцепция и изходна позиция за живот и благополучие. Ако психологически не се изтръгнем от примирената позиция на нефелните ни политици, че сме крадци и поради това не трябва да взимаме заеми, скоро ще затворим България. По този начин няма да има успеваемост в привличането на чужди инвестиции (защото ниски данъци не са достатъчни), няма да се възстанови и банковото кредитиране. Необходимо е усещане за оптимизъм - вътрешно и външно - за да бъде ускорена инвестиционната дейност в България. А как да стане това, когато от две години само слушаме гръмотевични изказвания, че "сме във война", че ни е "ударил товарният влак" и че "предишните обраха всичко". Това води и до силно увеличените депозити в банковата система – това са "пари за черни дни", отказ на българите от потребление. Резултатът е минус 2.9% (Eurostat) в търговията на дребно за август 2011 на годишна база. В сравение с август 2009 намалението е с над 7 на сто.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ МЕХАНИЗМИ и склонности, описани от бихейвиористичните финанси, действат не само в България. В САЩ ежедневните средни разходи на американците (без да бъдат включени разходите по обслужване на ипотеки, лизинг и режийни) спадат от 130 долара през 2008 до около 60 долара днес. Говори се за "ново нормално поведение" на потребителите и склонността към песимизъм у хората вследствие на кризата. Резултатът е, че семействата все повече държат богатството си в кеш или кешови еквиваленти. Инвестиционната активност е много нестабилна, а потребителските разходи са намалени и по-рационални, отколкото преди кризата.
Известна е склонността на хората, наречена "ментално счетоводство" - ирационален механизъм, който разделя общите пари за различен начин на харчене. Неговото проявление лесно се илюстрира с парите за храна в "домашни условия", когато купуваме по-евтини продукти или на промоция, без да се притесняваме от монотонността на боб чорбата и свинското със зеле. В същото време с парите за храна в "ресторантски условия" поръчваме френска лучена супа и гъши дроб. А всъщност и двете ястия са постижими в домашни условия на около десет пъти по-ниска цена.
АКО СЕ ВЪРНЕМ КЪМ БЮДЖЕТИРАНЕТО, виждаме, че има около милиард лева за полиция и още толкова за армия - общо за около 100 000 души, които опазват територията вътрешно и външно. Отделно имаме около 150 000 души, които са лицензирани охранители и ведомствена охрана. Или един полицай/военен/охранител на всеки трийсетина българи, без това да води до промяна в усещането за превенция-сигурност-криминогенност. Нека не говорим за съда, защото доказателствата за него се подготвят именно по време на полицейската работа и още там могат да бъдат дискредитирани и/или корумпирани. Такъв апарат за репресии и сигурност е неефективен и непроизводителен, в противен случай нямаше да има толкова много частни охранители. Какво излиза? Инвестира се в нереформираната система на полицията; в същото време хората, които създават престъпността поради ниските си доходи и нереформираното общество, произвеждат още повече недоволство и криминогенност; и съответно полицията иска повече пари! Наглите цифри показват, че през 1989 делата срещу обвиняеми лица са 22 164, а през 2010 са над два пъти повече – 47 548! Имаме ли "ментално счетоводство" на най-високо ниво - в държавния бюджет? Отговорете си сами.